F-14 Tomcat
| F-14 Tomcat | |
| Ф-14 в полет | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава | САЩ |
| Тип | Палубен изтребител |
| Конструктор | Боб Крес |
| Производител | Grumman Corporation |
| Произведени бройки | 712 |
| Единична цена | US $ 38 милиона (1998) |
| Първи полет | 21 декември, 1970 |
| Използван от | ВВС на САЩ Военноморски сили на Съединените американски щати |
| В експлоатация от | септември, 1974 |
| В експлоатация до | 22 септември 2006 г. |
| Състояние | Изведен от употреба от ВВС на САЩ 22 септември 2006 |
| Тактико-технически данни | |
| Размах на крилете | 19,55 m |
| Височина | 4,8 m |
| Таван на полета | 18 000 m |
| F-14 Tomcat в Общомедия | |
Grumman F-14 Томкет (Шаблон:Lang-en) е американски двуместен, двумоторен реактивенизтребител, изтребител-бомбардировач от четвърто поколение, с променящи геометрията си крила, производство на концерна Grumman Corporation.
Разработен в началото на 70-те години на ХХ век за заместник на F-4 Фантом. На въоръжение във ВВс на САЩ до 2006 година, продаван и на ВВС на Иран. Снет от въоръжение във ВВС на САЩ на 22 септември 2006 и заменен от F/A-18 Хорнет.
История на разработване
От самото начало на проекта, „F-14“ е замислен като самолет който да завладее напълно въздушното пространство в непосредствена близост до самолетоносачите, на които се предполага да се използват този вид самолети. Трябвало да изпълнява допълнителни задачи и трябвало да е способен да нанася удари по тактически наземни и надводни цели.
През януари 1969 година проекта „F-14“ спечелва конкурс, проведен от ВМС на САЩ, за нов самолет, който да замени легендарният F-4 Фантом, произведен от концерна McDonnell Douglas. Първия прототип сеиздига във въздуха на 21 декември 1970 година, след което се произвежда предстартова серия от 11 самолети. През лятото на 1972 година били завършени изпитанията на „F-14“, на самолетоносач и производството за флота започва през октомври същата година.
„Томкет“ съставят ескадрили от изтребители-прехващачи, в състава на самолетоносачите.
Основния елемент в новата машина се явява системата за управление на въоръжението „Hughes AN/AWG-9“, която позволява командването ѝ от двама човека, да атакува цели на противника на разстояние до 315 километра, а с крилатите ракети на разстояние до 120 километра. Системата позволява да бъдат следени 10 цели на противника, да извърши прехващане и запуск на ракетите по 4 цели едновременно, на различни височини и далечина.
„Томкет“ разполага с двустранно 20 мм. оръдие, модел General Electric M61A-1 Vulcan, с комплект боеприпаси наброяващ 675 снаряда. Основото ракетно въоръжения включва ракети „въздух-въздух“ „Sparrow“ или „Phoenix“, разположени на пилони под фюзелажа на самолета. F-14 се явява първият самолет който може да носи на борда ракети „AIM-54A Phoenix“. Тези ракети, чиято стойност е милиони долари, е способна да поразява цели до 120 км. Това дава на F-14 възможност да унищожава болшинството самолети на противника, още преди да го видят на противниковият радар. В допълнение на него могат да бъдат подвесени още четири ракети „Sidewinder“. Към гореизброеното, „Томкет“ може да носи до 6576 кг. настъпателно въоръжение от различнен клас.
Работата над F-14A била помрачена от загубата на първия прототип, през декември 1970 година. Въпреки този инцидент, ВМС на САЩ приема на въоръжение 478 машини а още 79 са продадени на Иран, в периода 1976-1978 г. през 1986 година, 38 самолета F-14A са переоборудвани с двигатели „General Electric F110-GE-400“, и впоследствие получават обозначение F-14B. Модификацията F-14D се отличава от предходните модели с много по-мощен радар „Hughes AN/APG-71“, чиято система позволява да се съпровождат 24 цели и да се извърши прехват и запуск на ракети по 6 от тях едновременно, на различни височини и дължина, усъвършенствана авионика и преоборудвана кабина. Построени са 37 самолети от този тип, още 104 бр. F-14A са модифицирани, получавайки означение F-14D(R).
Експлоатация
F-14 бил приет на въоръжение от ВВС на САЩ впрез септември 1974 година. „Томкет“ участва за първи път във въздушен бой на 19 август 1981 година в т. нар. Инцидент в залива Сидра през 1981 г., когато два F-14, базирани на самолетоносача „Нимиц“, се сблъскват с два либийски изтребители-бомбардировачи Су-22. Според отчета на американските пилоти, Су-22 предприемат опит да атакуват двата F-14, поради което били свалени с две ракети Sidewinder.
На 4 януари 1989 г., при втория инцидент в залива Сидра, още два либийски самолета, този път МиГ-23, отново предприемат опит за атака над F-14, намиращи се над Средиземно море, но отново са свалени.
F-14 взима участие в операция „Пустинна буря“, където обезпечават въздушна подкрепа на американските бомбардировачи и щурмови самолети.
През 1995 година F-14 се използват в качеството на изтребител-бомбардировач, в хода на операция „Deliberate Force“.
Снемане от въоръжение
Първоначално свалянето от експлоатация на F-14 било планирано за 2008 година, но успешното въвеждане в експлоатация на изтребителя F-18E/F Super Hornet позволява да се направи преди крайния срок.
F-14 официално е снет от въоръжение във ВМС на САЩ на 22 септември 2006 година, като последния полет на ескадрилите VF-31 и VF-213, пилотиращи F-14D, е извършен на 10 март 2006 година. Всички самолети модели „A“ и „B“ са изтеглени в резерв още по-рано[1].
Тактико-техничски данни
Технически характеристики
- Екипаж: 2 човека (пилот и оператор на въоръжението)
- Дължина: 19,1 м
- Размах на крилата:
- в прибрано положение: 11,65 м
- в разгърнато положение: 19,45 м
- Височина: 4,88 м
- Площ на крилата: 54,5 м²
- Профил на крилата: NACA 64A209.65 mod, 64A208.91 mod
- Маса празен: 19,838 кг
- Маса въоръжен: 27,700 кг
- Максимална излетна маса: 33,720 кг
- Двигател: 2× реактивни двигателя с форсажна камера General Electric F110-GE-400
Летателни характеристики
Въоръжение
Варианти
- YF-14A: Прототип и предсерийни самолети. Построени са 12 екземпляра.
- F-14A: Двуместни целогодишен изтребител на ВМС. По-късно в състава на оборудването му са поставени високоточни боеприпаси. Произведени са 545 самолета от тази модификация. Последните 102 самолета били снабдени с двигатели „TF30-P-414A“.[2]
За Иран планирано трябвало да се изпратят 80 самолета, на са изпратени 79, 80-тия ирански самолет остава в ВМС на САЩ.
- F-14A+ или F-14B
- Подобрена версия на машината F-14A с двигатели „GE F110-400“. Голяма част от оборудването, включително радара „AWG-9“, остават без изменение. По-късно получава обозначение F-14B. Построени са 38 самолета F-14B, още 48 са преоборудвани от F-14A.[3] В края на 90-те години, 67 F-14B били преоборудвани с ново бойно и бордобо оборудване, Те получават обозначение F-14B Upgrade.
- F-14D Super Tomcat
- Последата модификация на F-14, снабдени са с двигател „GE F110-400“. Аналоговото бордово оборудване е заменено с цифрово. Поставен е нов радар „APG-71“. Построени са 37 самолета от модификацията F-14D, още 18 са переоборудвани от варианта F-14A.[3]
Източници
- ↑ Официални данни от ВМС на САЩ
- ↑ F-14 Variants // Посетен на 3 март 2008. (на английски)
- ↑ а б Anft, Torsent. F-14 Bureau Numbers // Home of M.A.T.S. Посетен на 2008-03-05.
