Нил
Нил (Шаблон:Lang-ar, ан-Нил; Шаблон:Lang-en) е река в североизточната част на Африка, обикновено приемана за най-дългата река в света с дължина 6650 km, включваща притоците Бели Нил и Кагера. При отчитане на вторичните ръкави на делтите и на приливните заливи в устията дължината на Амазонка (6 992 km) е по-голяма от тази на Нил (6 853 km).
Нил се образува от сливането на реките Бели Нил и Сини Нил край суданската столица Хартум. Сини Нил извира от езерото Тана в Етиопия и е източник на повечето вода и плодородни наноси, носени от реката. Бели Нил има по-голяма дължина и води началото си от езерото Виктория в Уганда. В дължината на Нил обикновено се включва Бели Нил и най-дългият приток на езерото Виктория – река Кагера, извираща близо до езерото Танганика и преминаваща през Бурунди, Руанда и Танзания.
Северната част на реката, след сливането на Бели Нил и Сини Нил, преминава почти изцяло през пустинята Сахара на територията на Судан и Египет, чиято цивилизация още от древността е силно обвързана с реката. По-голямата част от населението и градовете в Египет са разположени в близост до Нил, както и почти всички исторически паметници от Древен Египет. Реката се влива в Средиземно море с обширната Делта на Нил.
Водосборната област на реката е с площ 3 400 000 km² и освен страните, през които протича тя, обхваща също части от Еритрея, Етиопия, Кения и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни прагове, езера, разливи.
Хидрология
Значителна част от водния си дебит (от 400–500м³ в сек. до 15 000 м³ в сек.) реката губи от изпарения по време на преминаването си през източните части на пустинята Сахара (другите имена на тези части са: Нубийска и Либийска пустиня). Релефът е хълмист, с много долини (вижте Долината на Царете), падини (вижте падина Катара) и оазиси (вижте оазис Ел Фаюм).
История
Праистория
Съвременната река Нил е поне петата, която в хода на геоложката история отводнява на север Етиопското плато. С помощта на спътникови снимки са установени няколко стари пресъхнали речни корита, разположени на запад от днешната река, в пустинята Сахара. Едно от тях е затрупаният днес каньон Еонил, през който реката е текла през късния миоцен (преди 23-5,3 милиона години). Еонил е пренасял седиментни конгломерати, в които днес са открити няколко находища на природен газ.
По време на късномиоценската Месинска криза на солеността Средиземно море е изолирано от Световния океан и пресъхва почти напълно. По това време водите на Нил прорязват коритото на реката до новото понижено ниво, като протичат на няколкостотин метра под морското равнище при днешния Асуан и на 2400 m при съвременния Кайро. Така те образуват изключително дълъг и дълбок каньон, който е запълнен със седименти, след възстановяването на Средиземно море. В процеса на запълването за известно време водите на реката преливат на запад, образувайки Меридовото езеро.
Съществуват две основни теории за геоложкото минало на горното течение на Нил. Според едната от тях още през терциера Нил отводнява Етиопското плато чрез реки, съответстващи на днешните Сини Нил и Текезе.[1] Според другата горната част от днешния басейн на реката в миналото е част от няколко безотточни области, които започват да се оттичат чрез Нил едва през горния плейстоцен. Според тази хипотеза, дотогава реката се подхранва само от областта на днешен Египет, която по това време е много по-влажна, отколкото в наши дни.[2]
Според втората теория, по време на терциера във вътрешността на Африка съществуват поредица безотточни области, разположени в части от Източноафриканската рифтова долина - рифтовете Меллут, Бели Нил, Атбара и Саг ел-Наам.[3] Рифтовата долина Меллут е с дълбочина почти 12 km в централната си част и дори в наши дни в северния и южния ѝ край се наблюдава сеизмична активност, а е възможно и централната част да продължава да потъва. Долината на Бели Нил, макар и по-плитка от Бахр ал-Араб, има дълбочина 9 km, а дебелината на седиментите в рифтовата долина на Сини Нил е 5-9 km. Тези басейни не са свързани помежду си, докато потъването им не спира и не се отлагат достатъчно седименти, за да ги запълнят и свържат.[4] Така свързването на отделните басейни става по време на периоди на по-голямо овлажняване – река Атбара по време на влажния период преди 100-120 хиляди години, Сини Нил – в периода преди 70-80 хиляди години, а Бели Нил – преди едва 12 500 години.
Възможно е в миналото езерото Танганика да се е оттичало към днешната река Бели Нил, като едва изригването на вулкана Вирунга да е пресякло течението на оттичащите се от него води.
Древен Египет
Долината на Нил е една от люлките на човешката циливизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури – тази на Древен Египет. Преди 7 000 години Нил окончателно си проправил път сред скалите и дюните на пустинята и всяка година отлагал тинята си по бреговете. Тогава всяка година Нил е наводнявал околните земи и е носел плодородни наноси – затова и древните египтяни са наричали своята страна Кеме – „черната земя“.
През каменния век човекът почва да сее плодородната земя и да живее с ритъма на разливите и. Дошли хилядолетията на фараоните, издигнати бил Мемфис с белите стени, пирамидите, сфинксът, Тива със стоте врати, Абу Симбел и многобройните други храмове и гробници. Всички почитали реката, защото от нея идвал животът, тя създавала оазис сред пустинята. "Египет е дар от Нил", казал Херодот, който го посетил през V век пр. н. е. След това дошъл ислямът. Кайро станал новата столица на мюсюлманския свят. Но Египет все така живеел от Нил.
Търсене на изворите
От Средиземно море до Асуан човек пътува между миналото и настоящето по път, който се е превърнал в легенда. Но това са само хиляда от 6671-те километра на реката. Нейното горно течение дълго време оставало обгърнато в мистерия. Едва през XVII и XVIII век станало ясно, че от езерото Тана изтича Сини Нил, който в началото се смятал за основната река. А през XIX век учените открили, че Бели Нил е нейното основно по-дълго разклонение. В сърцето на континента, на юг от екватора, в началото, тя се нарича Рукарара и е един от притоците, съставящи Кагера, която се влива в езерото Виктория, и излиза от северния му край под названието Виктория-Нил. Тръгвайки от тези далечни места, в Судан реката се превръща в Бели Нил, а след Хартум, където се слива със Сини Нил, става просто Нил.
Най-нова история
В модерни времена обаче е построен Асуанският язовир (Насър) и нивото на водата може да се контролира от хората. Освен Асуан, на който е наречен язовирът, други големи поселища на брега на Нил са Кайро, Александрия, Порт Саид, Луксор, Хартум и Джуба.
Значение за Египет
Нил е единствената река в Северна Африка, която протича през Сахара и носи своите води до Средиземно море, като се явява източник на живот в сухата пустиня. Постоянният отток на Нил се поддържа от валежите, падащи в по-южните райони и подхранващи източниците ѝ. Бели Нил, която започва в екваториалния пояс, се подхранва от целогодишни валежи.
Бележки
- ↑ Williams, M.A.J et al. Evolution of Nile Basin. // Williams, M.A.J., H. Faure (eds). The Sahara and the Nile. Rotterdam, Balkema, 1980. p. 207-224. (на английски)
- ↑ Said, R. The geological evolution of the River Nile. Springer Verlag, 1981. (на английски)
- ↑ Salama, R.B. The evolution of the River Nile, The buried saline rift lakes in Sudan // Journal of African Earth Sciences 6 (6). 1987. DOI:10.1016/0899-5362(87)90049-2. p. 899–913. (на английски)
- ↑ Salama, R.B. Rift Basins of Sudan. // Selley, R.C. (ed.). African Basins, Sedimentary Basins of the World. 3. Amsterdam, ElSevier, 1997. p. 105-149. (на английски)
.svg?lang=bg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |