Направо към съдържанието

Агенция за национална сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Агенция за национална сигурност
National Security Agency
Информация
Основана4 ноември 1952 г.[1][2]
Част отМинистерство на отбраната[3][4]
СедалищеСАЩ
Сайтwww.nsa.gov
Агенция за национална сигурност в Общомедия

Агенцията за национална сигурност (на английски: National Security Agency / Central Security Service, NSA / CSS) е разузнавателна организация на САЩ. Тя е най-голямата, най-скъпо оборудваната и технологично най-напредналата разузнавателна агенция на планетата.[5] Създадена като единица за разшифроване на кодирани съобщения през Втората световна война, през ноември 1952 г. президентът Труман официално я трансформира в сегашната агенция.[6] Оттогава тя е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация по отношение на персонала и бюджета [7], действаща под юрисдикцията на Министерството на отбраната и докладваща на директора на Националното разузнаване.

Дейността на Агенцията остава дълго време секретна за широката публика до разобличенията, направени от Едуард Сноудън през 2013 г.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Военен предшественик

[редактиране | редактиране на кода]

Началото на агенцията може да се проследи до 28 април 1917 г., три седмици след като американският конгрес обявява война на Германия през Първата световна война. Отделът за кодиране и разшифроване на кодове бива основан като кабелна и телеграфна секция, известна още като Бюро по шифроване и Клон на военното разузнаване, Секция 8 (MI-8). Тя е със седалище във Вашингтон и е част от военните действия в рамките на изпълнителната власт без пряко упълномощаване от Конгреса. По време на войната се мести в организационната схема на армията на няколко пъти. На 5 юли 1917 г. Хърбърт О. Ярдли бива назначен за ръководител на отдела. По това време той се състои от Ярдли и двама цивилни чиновници. Той поема и функциите за анализ на криптирани съобщения на флота през юли 1918 г. Първата световна война приключва на 11 ноември 1918 г. и отделът се мести в Ню Йорк на 20 май 1919 г., където продължава разузнавателната си дейност като Компания за събиране на кодове под управлението на Ярдли.[8]

Виетнамска война

[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 г. АНС изиграва ключова роля в разширяване на американския ангажимент във Виетнамската война чрез осигуряване доказателства за атаката на Северен Виетнам по американския разрушител Мадокс по време на инцидента в залива Тонкин.[9] Тайна операция под кодовото име „MINARET“ (Минаре) е създадена от АНС да следи телефонните разговори на сенаторите Франк Чърч и Хауърд Бейкър, както и на други важни лидери работещи в защита на гражданските права, включително Мартин Лутър Кинг и известни американски журналисти и атлети, които критикуват Виетнамската война.[10]

Организационна структура

[редактиране | редактиране на кода]
Кийт Б. Александър, бившият директор на АНС

АНС е ръководена от Директора на Агенцията за национална сигурност (DIRNSA), който също служи като началник на Централната служба за сигурност (CHCSS) и е командир на Американското кибернитично командване (USCYBERCOM). Директорът на АНС е най-високопоставения военен служител на тези организации. Той получава помощ от заместник-директор, който е най-високопоставеният цивилен в АНС. АНС също има главен инспектор (OIG), главен съветник, началник на Кабинета на главния съветник (OGC) и Директор по съгласията, който е началник на Кабинета на директора по съгласията (ODOC). [11]

Сегашна структура

[редактиране | редактиране на кода]

АНС има около десетина дирекции, които са обозначени с букви, въпреки че не всички от тях са публично известни. Дирекциите са разделени на звена и сектори, които са наименувани с буквата на основната дирекция към която принадлежат следвана от номер за звеното, под звеното или под-под звеното. През 2013 г. нова информация за единиците в АНС е разкрита благодарение на строго секретни документи изтекли от Едуард Сноудън.

Основните елементи на настоящата организационна структура на АНС са следните[12]„:

  • F – Дирекция, единствено позната от единица F6, Специалната служба по събиране на данни (SCS), която е съвместна програма създадена от ЦРУ и АНС през 1978 г. с цел да улеснява нелегални дейности като следене на компютри по целия свят, използвайки експертизата и на двете агенции. [13]
  • G – Дирекция, единствено позната от единица G112, кабинетът, който управлява платформата „Senior Span“, прикрепена към шпионските самолети U2. [14]
  • J – Дирекция, единствено позната от единица J2, единица за криптоложко разузнаване
  • L – Монтаж и логистика
  • M – Човешки ресурси
  • Q – Сигурност и контраразузнаване
  • R – Изследователска дирекция, която провежда изследвания в областта на сигналното разузнаване и осигуряването на информация за правителството на САЩ.[15]
  • S – Дирекция по сигнално разузнаване (SID), която е отговорна за събирането, анализирането, произвеждането и разпространяването на разузнавателни сигнали. Тази дирекция е управлявана от директор и заместник-директор. SID се състои от следните подразделения:
    • S1 – Връзки с клиентите
    • S2 – Анализиращи и производствени центрове, със следните т.нар. „продуктови линии“:
    • S3 – Придобиване на данни, с тези поделения за основните програми за събиране на данни
      • S31 – Криптоанализ и експлоатационни услуги (CES)
      • S32 – Операции със съобразен достъп (TAO), които хакват чуждестранни компютри за провеждане на кибер-шпионаж и според сведенията е „най-големият и може би най-важният компонент в огромната Дирекция за сигнално разузнаване на АНС, състояща се от над 1000 военни и цивилни компютърни хакери, разузнавателни анализатори, насочени към специалисти, компютърни хардуерни и софтуерни дизайнери и електроинженери.“ [16]
      • S33 – Операции с глобален достъп (GAO), които са отговорни за прихващания от сателити и други интернационални SIGINT платформи.[17] Инструментът, който в детайли и карти представя информацията събрана от тази единица, носи кодовото име „Безграничен информатор“ (Boundless Informant).
      • S34 – Център по събиране на стратегии и изисквания
  • T – Техническа дирекция
  • Дирекция за образование и обучение
  • Дирекция за корпоративно лидерство
  • Дирекция по външна политика, която действа като връзка с чуждестранни разузнавателни служби, контра-разузнавателни центрове и UKUSA[ неясно? ]-партньори.
  • Дирекция по обществени поръчки и придобивки

През 2000 г., се формира ръководен екип, състоящ се от директора, заместник-директора и директорите на сигналното разузнаване (SID), осигуряването на информация (IAD) и техническата дирекция (TD). Шефовете на другите основни подразделения на АНС стават сътрудници на старшия ръководен екип. [18]

След като президентът Буш започва Президентската разузнавателна програма (PSP) през 2001 г., АНС създава Център по анализ на метаданни (AAD) работещ 24 часа, който анализира съдържание, интернет метаданни и телефонни метаданни. И двете единици са част от Дирекцията по сигнално разузнаване. [19]

Критика

[редактиране | редактиране на кода]

Според бивш агент от NSA, агенцията се занимава и с бързата локализация, залавяне и ликвидирането на хора чрез свръхсекретни програми, изпълнявани чрез агенти от военното разузнаване и военновъздушните сили за специални операции към тях. Това се потвърждава и от изнесени от Едуард Сноудън секретни документи[20] [21], който през юни 2013 г. разкрива, че между 8 февруари и 8 март 2013 г. АНС е събрала около 124,8 билиона телефонни записа и 97,1 милиарда записа, свързани с компютърна информация от населението по света, включително Германия, Обединеното кралство и Франция. АНС прави 70,3 милиона записи на телефонни разговори от френски граждани в периода от 10 декември 2012 до 8 януари 2013 г.[22]. Едуард Сноудън първоначално се укрива от американските власти в транзитната зона на московското летище Шереметиево[23], след което получава убежище в Русия.

Политикът Нилс Торвалдс разкрива през 2013, че АНС е искала от сина му, Линус, да постави „задна вратичка“ (вид компютърна уязвимост) в системата на основния компонент на операционната система GNU/Linux.[24]

В началото на юни 2013 г. в пресата излиза информация, че NSA имат достъп до сървърите на девет от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, за да следят дейността на чуждестранни граждани[25].

Централата на АНС в щата Мериленд

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ National_Security_Agency // Ballotpedia. Посетен на 19 април 2023 г.
  2. ↑ national-security-agency // Посетен на 19 април 2023 г.
  3. ↑ I130440993 // Посетен на 18 април 2023 г.
  4. ↑ 0047bvr32 // Посетен на 18 април 2023 г.
  5. ↑ America's Surveillance State: Inside the NSA | ENDEVR Documentary, 2014,Episode 2: Inside the NSA-How do they spy?"
  6. ↑ https://www.austinlinks.com/Crypto/charter.html "Устав на Агенцията за Национална Сигурност"
  7. ↑ "Gellman, Barton; Greg Miller (29 август 2013). „U.S. spy network’s successes, failures and objectives detailed in ‘black budget’ summary“". The Washington Post. p. 3. Посетен на 29 август 2013.
  8. ↑ "„The National Archives, Records of the National Security Agency“". Посетен на 22 ноември 2013.
  9. ↑ "SCOTT SHANE (31 октомври 2005). „Vietnam Study, Casting Doubts, Remains Secret“". The New York Times. „The National Security Agency has kept secret since 2001 a finding by an agency historian that during the Tonkin Gulf episode, which helped precipitate the Vietnam War“
  10. ↑ "Declassified NSA Files Show Agency Spied on Muhammad Ali and MLK Operation Minaret Set Up in 1960s to Monitor Anti-Vietnam Critics, Branded 'Disreputable If Not Outright Illegal' by NSA Itself"" The Guardian, 26 Sept. 2013,
  11. ↑ "These offices are for example mentioned in a FISA court order from 2011"
  12. ↑ "TheWeek.com: The NSA's secret org chart", 15 септември 2013
  13. ↑ “D.B. Grady. „Inside the secret world of America's top eavesdropping spies“"
  14. ↑ "Marc Ambinder, Solving the mystery of PRISM", 7 юни 2013
  15. ↑ "National Intelligence – a consumer's guide (PDF) 2009, p. 34"
  16. ↑ "Aid, Matthew M. (10 June 2013). „Inside the NSA's Ultra-Secret China Hacking Group“[неработеща препратка]." Foreign Policy. Посетен на 11 юни 2013.
  17. ↑ "Marc Ambinder, How a single IT tech could spy on the world." 10 юни 2013
  18. ↑ "National Security Agency – 60 Years of Defending Our Nation, Anniversary booklet Архив на оригинала от 2014-03-12 в Wayback Machine.." 2012, p. 96.
  19. ↑ "Marc Ambinder, 3008 Selectors." 27 юни 2013.
  20. ↑ https://theintercept.com/2014/02/10/the-nsas-secret-role/ "The NSA’s Secret Role in the U.S. Assassination Program"
  21. ↑ https://arstechnica.com/information-technology/2016/02/the-nsas-skynet-program-may-be-killing-thousands-of-innocent-people/ "NSA’s SKYNET program"
  22. ↑ "France in the NSA's crosshair: phone networks under surveillance" Le Monde 21 October 2013
  23. ↑ „Уикилийкс" нае адвокат на „предателя" Сноудън
  24. ↑ "NSA Wanted Backdoor Access In Linux, Says Linus Torvalds' Father." OMG! Ubuntu! (2013-11-19). Посетен на 28 април 2014.
  25. ↑ Спецслужби в САЩ имат достъп до сървърите на девет IT гиганта
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Агенция за национална сигурност.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Агенция_за_национална_сигурност&oldid=12115441“.