Алексей Екимов
| Алексей Екимов Алексе́й Ива́нович Еки́мов | |
_(cropped).jpg?lang=bg) 9 декември 2023 г. | |
| Роден |
28 февруари 1945 г.
|
|---|---|
| Награди | Държавна награда на СССР (1976) Нобелова награда за химия (2023)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Работил в | Екол политекник Институти Макс Планк |
| Алексей Екимов в Общомедия | |
Алексей Екимов (на руски: Алексей Екимов) е руски[3] физик на твърдото тяло и пионер в изследването на наноматериалите. Той открива полупроводниковите нанокристали, известни като квантови точки през 1981 г., докато работи в Държавния оптичен институт „Вавилов“, Санкт Петербург.[4][5][6] През 2023 г. е удостоен с Нобелова награда за химия за това откритие.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Екимов е роден през 1945 г. в Съветския съюз. През 1967 г. завършва Физическия факултет на Ленинградския държавен университет. Той получава докторска степен по физика в Института „Йофе“ на Руската академия на науките през 1974 г.
След дипломирането си Екимов се премества в Държавния оптичен институт „Вавилов“, където продължава изследванията си.[6] Той започва да изучава стъкла, активирани с полупроводници, известни като стъкла на Шот, и разработва теории, за да обясни цвета им.[7] На рентген[7] се вижда, че когато стъклата се нагряват и след това охлаждат, се образуват кристали от меден хлорид, създавайки сини цветове.[8] По-малките кристали произвеждат по-синьо стъкло.[8]
През 1981 г. Екимов, заедно с Алексей Онущенко, съобщават за откриването на квантови размерни ефекти в нанокристали на меден хлорид в стъкло,[9][10][11][12] феномен, известен сега като квантови точки. По време на престоя си в института Екимов допълнително изследва тези системи и съвместно с Александър Ефрос развива теорията за квантовото ограничение.[7][13][14][15]
От 1999 г. Екимов живее и работи в САЩ като изследовател за „Нанокристалс Технолоджи“, компания, базирана в щата Ню Йорк.[16][17]
Почести и награди
[редактиране | редактиране на кода]През 1975 г. Екимов е удостоен с Държавната награда на СССР за наука и инженерство за работата си върху ориентацията на спина на електроните в полупроводниците.[6]
Екимов, Луис Брус и Мунги Бауенди са носителите на Нобеловата награда за химия за 2023 г. „за откриването и синтеза на квантовите точки“.[17]
Избрани публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Ekimov, A. I. и др. Quantum size effect in three-dimensional microscopic semiconductor crystals // Zhurnal eksperimentalnoi i teoreticheskoi fiziki 34. 30 September 1981. с. 363-366.
- Ekimov, A. I. и др. Quantum size effect in three-dimensional microscopic semiconductor crystals // Journal of Experimental and Theoretical Physics Letters (JETP Lett.) 34. 1982. с. 345-349.
- Ekimov, A. I. и др. Quantum size effect in semiconductor microcrystals // Solid State Communications 56 (11). 1 December 1985. DOI:10.1016/S0038-1098(85)80025-9. с. 921–924.
- Ekimov, A. I. и др. Absorption and intensity-dependent photoluminescence measurements on CdSe quantum dots: assignment of the first electronic transitions // JOSA B 10 (1). 1 January 1993. DOI:10.1364/JOSAB.10.000100. с. 100–107.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nobelprize.org
- ↑ Alexei Ekimov Facts // Посетен на 4 октомври 2023 г.
- ↑ Edwards, Christian. Nobel Prize awarded for discovery of quantum dots that changed everything from TV displays to cancer imaging // CNN, 4 October 2023.
- ↑ Екимов А.И., Онущенко А.А. Квантовый размерный эффект в трехмерных микрокристаллах полупроводников // Письма в ЖЭТФ 34. 1981. с. 363–366. Архивиран от оригинала на 16 December 2014.
- ↑ Russian-Born Quantum Dot Pioneer Ekimov Wins Nobel Prize in Chemistry // The Moscow Times. Посетен на 2023-10-06. (на английски)
- ↑ а б в Alexei Ekimov | Biography, Nobel Prize, Quantum Dots, & Facts | Britannica // www.britannica.com. Посетен на 2023-10-11. (на английски)
- ↑ а б в Robinson2023-10-11T17:50:00+01:00, Julia. The quantum dot story // Chemistry World. Посетен на 2023-10-20. (на английски)
- ↑ а б Bubola, Emma. Nobel Prize in Chemistry Awarded to 3 Scientists for Exploring the Nanoworld // The New York Times. Oct 4, 2023.
- ↑ Sanderson, Katharine и др. Tiny ‘quantum dot’ particles win chemistry Nobel // Nature 622 (7982). 4 October 2023. DOI:10.1038/d41586-023-03048-9. с. 227–228.
- ↑ Gramling, Carolyn. The development of quantum dots wins the 2023 Nobel prize in chemistry // Science News. 4 October 2023.
- ↑ Clery, Daniel. Creators of quantum dots, used in TV displays and cell studies, win chemistry Nobel // Science. 4 Oct 2023.
- ↑ Ekimov, A. I. и др. Quantum size effect in three-dimensional microscopic semiconductor crystals // Soviet Journal of Experimental and Theoretical Physics Letters 34. 1981-09-01. с. 345.
- ↑ Efros, Alexander L. и др. Nanocrystal Quantum Dots: From Discovery to Modern Development // ACS Nano 15 (4). 27 April 2021. DOI:10.1021/acsnano.1c01399. с. 6192–6210.
- ↑ Ekimov, A. I. и др. Size quantization of excitons and determination of the parameters of their energy spectrum in CuCl // Soviet Journal of Experimental and Theoretical Physics 61. 1985-04-01. с. 891.
- ↑ Efros, Al. L. и др. The Electronic Structure of Semiconductor Nanocrystals // Annual Review of Materials Science 30 (1). 2000. DOI:10.1146/annurev.matsci.30.1.475. с. 475–521.
- ↑ Devlin, Hannah. Scientists share Nobel prize in chemistry for quantum dots discovery // The Guardian. 2023-10-04. Посетен на 2023-10-06.
- ↑ а б Bubola, Emma. Nobel Prize in Chemistry Awarded to 3 Scientists for Work With Quantum Dots // The New York Times. 4 October 2023. Посетен на 4 October 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexey Ekimov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
