Аян Садъков
| Аян Садъков | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Аян Фаиков Садъков 26 септември 1961 г. | ||||||||
| Починал | 1 юли 2017 г. Пловдив,  България | ||||||||
| Ръст | 174 см | ||||||||
| Пост | Полузащитник | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Аян Садъков в Общомедия | |||||||||
Аян Фаиков Садъков е бивш български футболист, полузащитник и треньор. Легендарен състезател на Локомотив (Пловдив) и националния отбор. Рекордьор по участия във всички национални гарнитури със 172 изиграни мача. Заслужил майстор на спорта от 1985 г. Най-добре представилия се български футболист на СП-1986. Носител на Купата на Съветската армия през сезон 1982/83 с Локомотив (Пловдив).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 септември 1961 г. в Пловдив. По време на възродителния процес носи името Аньо Садков. Женен, с две деца.
През последните години от живота си страда от тежката болест амиотрофична латерална склероза. На 30 юни 2017 г. е приет в болница в Пловдив с дихателни проблеми. Умира на 1 юли 2017 г. около 14 ч. в интензивното отделение на университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив.[1]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Кариера като футболист
[редактиране | редактиране на кода]Садъков е възпитаник на детско-юношеската школа на Локомотив (Пловдив). Едва на 16 години дебютира в А група през сезон 1977/78 в мач срещу Академик (Свищов) (2:1). Наложен е постепенно в първия състав на черно-белите като играе за родния си клуб в продължение на 12 сезона - до 1988/89 и носи дълго време капитанската лента. След това е трансфериран в португалския елитен Белененсеш, където играе успешно в периода 1989 – 1991. През пролетта на сезон 1991/92 се завръща в Локомотив (Пловдив) като помага на отбора на спечели бронзовите медали в шампионата. В края на състезателната си кариера е привлечен в Ботев (Пловдив) през есента на 1994 г. като записва два сезона и отново печели бронзовите медали през сезон 1994/95.
За родния си Локомотив (Пловдив) записва общо 369 мача вкарвайки в тях 153 гола (228 мача и 66 гола в А група, 122 мача и 74 гола в Б група, 15 мача и 10 гола в турнира за Купата на България и 6 мача и 3 гола в турнира за Купата на УЕФА)[2] Има също 20 мача с 2 гола за Ботев (Пловдив) в А група.
Носител на Купата на Съветската армия през 1982/83 и Бронзов медалист през 1991/92 с Локомотив (Пловдив). През 1994/95 също печели бронзовите медали с Ботев (Пловдив). Заслужил майстор на спорта от 1985 г. Садъков e 3-ти в класацията за Футболист на годината през 1986 г. На 8-мо място във вечната ранглиста на Локомотив (Пловдив) по изиграни мачове в А група (228) и на 5-то по отбелязани голове (66).
Дебют за националния отбор записва на 28 октомври 1981 г. срещу Бразилия (0:3) в Порто Алегре, а последният му мач е на 26 април 1989 г. срещу Дания (0:2) в София. Садъков носи рекорда за най-много участия във всички национални гарнитури на България – общо 172 мача с 37 отбелязани гола (80 мача и 9 гола за А националния отбор в периода 1981 – 1991 г., 24 мача и 7 гола за олимпийския национален отбор, 25 мача и 6 гола за младежкия състав и 43 мача с 15 гола за юношеския тим).[3] Участва на Световното първенство по футбол през 1986 г. в Мексико и в 4-те мача на България. Играе много силно и опазва без да получи дори жълт картон звездата на Мондиала Диего Марадона в третия мач срещу бъдещия шампион Аржентина. След края на мача по молба на Марадона си разменят фланелките. Обявен е за най-добре представилия се български футболист на шампионата [4] С националната фланелка успява да опази легендарни съперници като Мишел Платини, Енцо Шифо, Драган Стойкович и много други.[5] Един от най-добрите футболисти на България през 80-те години на XX век, оставил трайна следа в националния отбор. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава няколко сезона в Б група е несменяем титуляр в националния отбор.
На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявява за свой наследник.
Садъков е изключително сърцат футболист с конструкторски качества в средата на терена. Лидер на отбора и добър реализатор.
По инициатива на Фенклуб Локомотив (Пловдив) е издигната скулптура-паметник на стадион „Локомотив“ в негова чест. Това е първата статуя на български футболист в цял ръст. Тържествено е открита на 4 декември 2018 г.[6]
Кариера като треньор
[редактиране | редактиране на кода]Като старши треньор води любимия си Локомотив (Пловдив) на два пъти – през сезон 2005/06 като завършва 5-ти и през сезон 2008/09, когато завършва 6-ти в първенството. Балансът му като старши треньор на пловдивчани е – 26 победи, 14 равни и 23 загуби при голова разлика 87:89.
Водил е също младежкия национален отбор в периода 2010–2011 г.
Статистика по сезони
[редактиране | редактиране на кода]
| Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
|---|---|---|---|---|
| 1978/пр. | Локомотив (Пд) | А група | 9 | 1 |
| 1978/79 | Локомотив (Пд) | А група | 11 | 2 |
| 1979/80 | Локомотив (Пд) | А група | 20 | 5 |
| 1980/81 | Локомотив (Пд) | Б група | 37 | 8 |
| 1981/82 | Локомотив (Пд) | Б група | 39 | 17 |
| 1982/83 | Локомотив (Пд) | Б група | 31 | 14 |
| 1983/84 | Локомотив (Пд) | А група | 24 | 10 |
| 1984/85 | Локомотив (Пд) | Б група | 41 | 23 |
| 1985/86 | Локомотив (Пд) | А група | 26 | 12 |
| 1986/87 | Локомотив (Пд) | А група | 29 | 14 |
| 1987/88 | Локомотив (Пд) | А група | 28 | 5 |
| 1988/89 | Локомотив (Пд) | А група | 28 | 4 |
| 1989/90 | Беленензес | Португалска Суперлига | 16 | 1 |
| 1990/91 | Беленензес | Португалска Суперлига | 24 | 4 |
| 1991/ес. | Беленензес | Португалска Суперлига | 8 | 2 |
| 1992/пр. | Локомотив (Пд) | А група | 3 | 1 |
| 1992/93 | Локомотив (Пд) | А група | 28 | 17 |
| 1993/94 | Локомотив (Пд) | А група | 12 | 2 |
| 1994/95 | Ботев | А група | 7 | 1 |
| 1995/96 | Ботев | А група | 13 | 1 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Осминафиналист на Световно първенство - СП-1986
Купа на Съветската армия (1 път) – 1982/83
Бронзов медалист (1 път) – 1991/92- Промоция в А група (2 пъти) – (1982/83, 1984/85)
- Бронзов медалист (1 път) – 1994/95
Индивидуални постижения
- Заслужил майстор на спорта – 1985
- Най-добър български футболист на СП-1986
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Почина легендата на родния футбол Аян Садъков
- ↑ Локомотив Пловдив – Статистика // www.loko-pd.com. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ Да си спомним за великия Аян Садъков!
- ↑ Големият Аян Садъков стана на 52 // www.marica.bg. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ Да си спомни за великия Аян Садъков // www.marica.bg. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ Откриха паметник на големия Аян Садъков // sportal.bg. Посетен на 30 март 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Аян Садъков – ЕДИН ОТ НАС!
- Аян Садъков 1961– 2017
- Видео просълзи Аян Садъков на Черно-бялата Kоледа – 2015 г.
- Откриване на паметника на Аян Садъков на стадион „Локомотив“ – 4 декември 2018 г.
- RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите ((en))