Направо към съдържанието

Бели Лом (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бели Лом.

Бели Лом
43.4403° с. ш. 26.4889° и. д.
43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария,
Област Разград,
Община Лозница,
Община Разград и
Област Русе,
Община Ветово,
община Иваново
Дължина147 km
Водосб. басейн1549 km²
Отток2,09 m³/s
Начало
МястоРазградски височини,
западно от село Островче,
Община Разград
Координати43°26′25.08″ с. ш. 26°29′20.04″ и. д. / 43.4403° с. ш. 26.4889° и. д.
Надм. височина404 m
Устие
Мястодесен приток на река Русенски ЛомДунавЧерно море
Координати43°41′07.08″ с. ш. 26°00′03.96″ и. д. / 43.6853° с. ш. 26.0011° и. д.
Надм. височина47 m
Бели Лом в Общомедия
Коритото на реката, Разград 2015 г.

Бели Лом е река в Северна България, област Разград – общини Лозница и Разград и област Русе – общини Ветово и Иваново, десен приток на река Русенски Лом.

Дължината ѝ е 147 km, която ѝ отрежда 15-о място сред реките на България. Бели Лом се приема за начало на река Русенски Лом.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Река Бели Лом води началото си от извор-чешма „Даачешме“ (на 404 m н.в.), разположена на 500 m западно от село Островче, Община Разград в Разградските височини. До язовир „Бели Лом“ при село Крояч тече на изток-югоизток, а след изтичането от язовира рязко завива на северозапад. Преминава през центъра на град Разград и в това направление стига до град Сеново. От извора до село Дряновец протича в широка долина, а след селото долината на реката става каньоновидна със скалисти склонове, изградени от апстки варовици и със стотици меандри. На 3,2 km източно от село Иваново, на 47 m н.в. се слива с идващата отляво река Черни Лом и двете заедно дават началото на река Русенски Лом.

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Бели Лом е 1549 km2, което представлява 53,9% от водосборния басейн на река Русенски Лом, като освен в областите Разград и Русе, част от басейна ѝ попада и в областите Търговище и Шумен.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]
  • Среден годишен отток при град Разград – 0,86 m3/s.
  • Среден годишен отток в устието – 2,09 m3/s.

Подхранването на Бели Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен – март-юни максимум и лятно-есенен – юли-октомври минимум. По време на пролетното пълноводие протича около 60% от годишния отток. Реката е с една от най-високите стойности на мътност в България. Много често Бели Лом е причинявал наводнения по долината си, като най-голямото е през 1947 г.

По течението на реката са разположени 11 населени места, в т.ч. 2 града и 9 села:

Стопанско значение, природни забележителности, риболов

[редактиране | редактиране на кода]
Индикатор на нивото на водата при наводнението в Разград през 1947

В горното и особено в средното течение, голяма част от водите на реката се използват за напояване. В горното течение, в близост до село Крояч е изграден големият язовир „Бели Лом“, който осигурява вода за няколко десетки хиляди декара обработваеми земи. Освен това язовирът е зарибен с няколко видове риба: каракуда, речен кефал, червеноперка, костур, речно попче, кротушка и е притегателен център за любители рибари и отмора.

По долината на реката, на протежение от 25 km преминава участък от Републикански път I-2 от Държавната пътна мрежа (Русе – Разград – Варна) от село Осенец до село Бели Лом.

В долното течение на Бели Лом, след град Сеново по отвесните скални корнизи природа е изваяла причудливи скални образувания и множество пещери.

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 221.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 38 – 39.