Бисмарк (архипелаг)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бисмарк.
| Бисмарк Bismarck Archipelago | |
 Карта на Папуа-Нова Гвинея, включително и на архипелага Бисмарк. | |
| Страна |  Папуа Нова Гвинея |
|---|---|
| Адм. единица | Айлъндс |
| Акватория | Тихи океан |
| Площ | 49 700 km² |
| Най-висока точка | 2300 m н.в. |
  Местоположение в Папуа Нова Гвинея | |
| Бисмарк в Общомедия | |
Бисмарк (на английски: Bismarck Archipelago) е архипелаг от Меланезия, владение на Папуа Нова Гвинея. Архипелагът включва големите острови Нова Британия и Нова Ирландия, островната група Адмиралтейски острови и други по-малки острови.
Архипелагът е бил германска колония до края на Първата световна война, след което преминава към Великобритания, а понастоящем е част от Папуа Нова Гвинея.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите заселници на архипелага пристигат преди около 30 – 40 хиляди години.[1] Вероятно те са пристигнали от Нова Гвинея с лодки през Новогвинейско море. По-късно архипелагът е населяван от културата Лапита.
Първият европеец, пристигнал на островите, е холандският изследовател Вилем Схаутен през 1616 г.[2][3] Островите не представляват интерес за европейците до 1884 г., когато са анексирани като германски протекторат в рамките на Германска Нова Гвинея. Районът е кръстен в чест на германския канцлер Ото фон Бисмарк.
На 13 март 1888 г. изригва вулкан на остров Ритер, което предизвиква мегацунами. Почти целият вулкан изпада в океана, оставяйки малко кратерно езеро.[4] След избухването на Първата световна война австралийски части превземат островите през 1914 г., а след войната Австралия ги управлява като мандатна територия. През Втората световна война архипелагът е окупиран от Японската империя. След войната той отново е австралийско владение до септември 1975 г., когато е включен в състава на обявилата независимост Папуа Нова Гвинея.
География
[редактиране | редактиране на кода]Архипелагът Бисмарк включва основно вулканични острови с обща площ от 49 700 km2. Той обхваща Новогвинейско море и лежи върху Северната плоча Бисмарк, Южната плоча Бисмарк и плочата Манус. Протокът между островите Нова Британия и Нова Ирландия се нарича Свети Георги, по името на едноименния проток между Великобритания и Ирландия.
Етническият състав на архипелага включва главно меланизйци и папуаси. По-големи население места са: Рабаул (о. Нова Британия), Кавиенг (о. Нова Ирландия), Лоренгау (Адмиралтейски острови).
Отглеждат се кокосови и бананови палми, захарна тръстика, тютюн и памук. Развит е риболовът е отглеждането на перли.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Buang Merabak: additional early radiocarbon evidence of the colonisation of the Bismarck Archipelago, Papua New Guinea // Durham University. Посетен на 4 март 2018.
- ↑ Sigmond, J. P. and Zuiderbann, L. H. (1976) Dutch Discoveries of Australia, Rigby, Australia. ISBN 0-7270-0800-5
- ↑ Spate, O. H. K. (1979) The Spanish Lake, Australian National University, Second Edition, 2004. ISBN 1-920942-17-3
- ↑ Ward, Steven N. Ritter Island Volcano —Lateral Collapse and the Tsunami of 1888 // Geophysical Journal International 154 (3). Blackwell Publishing, септември 2003. DOI:10.1046/j.1365-246X.2003.02016.x. с. 891.