Борис Проевски

Борис Проевски
	Борис Проевски
български революционер
Роден	1 февруари 1879 г. Янковец, Османска империя
Починал	30 януари 1961 г. (81 г.) Благоевград, България
Учил в	Одески национален университет
Награди	„Свети Александър“; За военна заслуга
	Борис Проевски в Общомедия

Борис Ташков Проевски (Пройовски) е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Борис Проевски е роден на 1 февруари 1879 година в ресенското село Янковец^[2], тогава в Османската империя. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия,^[3] след което до 1908 година преподава в Ресен и успоредно с това е секретар на Ресенския околийски комитет на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Славейко Арсов и Спиро Олчев, а след потушаването му повторно учителства. Преподава в Охрид.^[4]^[1]

През 1909 година заминава за Одеса, където следва медицина в Новоросийския университет в Одеса, Русия. Прекъсва учението си при обявяването на Балканската война и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение като служи като лекар в лазарета на МОО и в 14 воденска дружина.^[5]^[1]

След войните се връща в Одеса и завършва образованието си. През Първата световна война служи като лекар в 64 пехотен полк на 11 дивизия.^[1] Награден е от Фердинанд I с орден „Свети Александър“ със сребърен кръст и мечове. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За военна заслуга“.^[6] През 1919 г. е уволнен от служба.^[7]

След войната се установява в Горна Джумая, където работи като лекар. Проевски е сред основателите на Македоно-одринското опълченско дружество, председател на Дружеството за защита на децата, на Ловното дружество и подпредседател на горноджумайското читалище. След убийството на Александър Протогеров се обявява против крилото на Иван Михайлов, осъден е на смърт и е пребит и осакатен от негови привърженици пред дома му.^[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е подложен на репресии от милицията.^[8]

Борис Проевски умира на 30 януари 1961 година в Благоевград.^[9] Личните му архиви се съхраняват в „Държавен архив - Благоевград“^[10]. На негово име е кръстена улица в Благоевград.

Диплома от Солунската българска мъжка гимназия
Грамота за награждаване на македоно-одринския опълченец Борис Проевски със сребърен кръст с мечове на ордена „Свети Александър“
Свидетелство, подписано от министър Теодоси Даскалов, на д-р Борис Проевски за награждаването му с възпоменателен медал за участие в Балканските войни, 20 март 1939 г.
Заявление от д-р Борис Т. Проевски за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 30 май 1934 г.
Диплома от Македоно-одринското опълчение на Борис Проевски

Вижте също

Йован Проевски

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 159.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 394.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94
↑ Руменин, стр. 314
↑ Каперски, Владо. РАДЕТЕЛ ЗА ЗДРАВЕ! Училищният лекар на Горноджумайската смесена гимназия д-р Борис Проевски още през 20-те години на миналия век налага принципите за борба със смъртоносните епидемии // struma.bg. 19 май 2020. Посетен на 5 април 2023.^{[неработеща препратка]}
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.
↑ Фондове на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Благоевград

[ЕПК2_159-1] а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 159.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 394.

[Кандиларовъ_115-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.

[4] Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586.

[6] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94

[rumenin-7] Руменин, стр. 314

[8] Каперски, Владо. РАДЕТЕЛ ЗА ЗДРАВЕ! Училищният лекар на Горноджумайската смесена гимназия д-р Борис Проевски още през 20-те години на миналия век налага принципите за борба със смъртоносните епидемии // struma.bg. 19 май 2020. Посетен на 5 април 2023.^{[неработеща препратка]}

[9] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 141.

[10] Фондове на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Благоевград

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]