Направо към съдържанието

Вълчо Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за политика Вълчо Иванов. За певеца вижте Вълчо Иванов (певец).

Вълчо Иванов
деец на БКП
Роден
1880 г.
Починал
Политика
ПартияБКП

Вълчо Иванов е български политик от БКП.

Паметна плоча на Вълчо Иванов и Яко Доросиев на фасадата на 136 Основно училище „Любен Каравелов“, София, където са работили като учители

Вълчо Иванов е роден през 1880 г. в село Ставерци, Оряховско. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1909 – 1921 г. работи като учител – първоночално в села около Оряхово, по-късно в София. Активно пропагандира леви идеи сред учителството.

През 1910 г. оглавява политическото ръководство на миньорска стачка в мини „Плакалница“. По време на Балканската война е мобилизиран в армията. През пролетта на 1913 се ангажира със анти-военна социалистическа агитация срещу Междусъюзническата война.[1] Активно участва в кампаниите на БРСДП (т.с.) срещу включването на България във Първата световна война.

През 1921 г. е избран за общински съветник в София. След Септемврийското въстание e избран за член на ЦК на БКП. Член е на ръководството на софийската организация на партията и много популярен сред членовете ѝ.

Арестуван на 11 февруари 1925 година, изтезаван и удушен ден по-късно[2]. Физическото му убийство е извършено от групата на капитан Кочо Стоянов.

  1. Рапорт от командира на 2-ра бригада от 5-та Дунавска дивизия, 25 апр. 1913, В: Работата на БКП в армията. Документи и материали. Том 1 (1891-1918), с. 133. София, Издателство на БКП, 1959.
  2. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 243