Долна Козница
Долна Козница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 36 души[1] (15 март 2024 г.) 3,74 души/km² |
Землище | 9,671 km² |
Надм. височина | 532 m |
Пощ. код | 2658 |
Тел. код | 07915 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22112 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
Долна Козница е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Долна Козница се намира в планински район, в западните ниски хълмове на областта Разметаница, вляво от шосето Кюстендил – Дупница, на около 10 км от село Невестино. Селото е съставено от 8 махали: Младеновска, Тимевска, Мечкарска, Воинска, Радовска, Ридарска, Долна и Еремийска. Купно селище, само махала Еремийска е отдалечена на около 1 км.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 | 2022 |
Население | 166 | 386 | 420 | 480 | 520 | 536 | 473 | 284 | 162 | 121 | 94 | 39 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 53 | 100,00 |
Българи | 52 | 98,11 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 1 | 1,88 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]Районът е населяван в Античността, за което свидетелстват археологически находки. Сред тях е най-ранната открита в българските земи шпора – от IV в. пр. Хр.[3]
Османски период
[редактиране | редактиране на кода]Селото е записано в османски данъчен регистър от 1576 г. като Долне Козниче. Съществува легенда, че някога е имало само едно село с име Козница, което по-късно се разделило на две и за да ги различават, нарекли едното Долна Козница, а другото – Горна Козница. Друго предание разказва, че преди идването на турците селото било в днешната местност Селището. За да се укрият от набезите на турците се заселили на днешното място.
През 1893 г. селото има 4183 декара землище, от които 2062 дка ниви, 1805 дка гори, 204 дка естествени ливади, 94 дка лозя и др. и се отглеждат 1641 овце, 132 кози, 108 говеда и 40 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърлнопроизводство) и животновъдството.
През 1891 г. е открито училище, а през 1920 г. с доброволен труд е построена училищна сграда. През 1921 г. е основано читалище „Съзнание“. Има данни за активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.
През социализма
[редактиране | редактиране на кода]През 1957 г. се създава ТКЗС „Прогрес“, което от 1961 г. е към ДЗС – Панчарево, а от 1971 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – Невестино. Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1957 и 1969 – 71 г. Главната улица е асфалтирана през 1976, създаден е залесителен пояс край шосето Кюстендил – Дупница (1962 – 65), открит е здравен пункт, построена е сграда за кметство с магазин и сладкарница (1982).
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Долна Козница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- В землището на селото е разкопана тракийска надгробна могила от ранноелинистическата епоха. Находките са публикувани в книга от археоложката Лидия Стайкова.
- Параклис в местността „Кръсто“, изграден през 2006 г.
- Козница хан, за който ценни сведения е оставил френският учен Ами Буе (1836 – 1838) в книгата си „Сборник маршрути от Европейска Турция“.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Илинден-20 юли – ежегоден събор на селото.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Георги Атанасов, ШПОРИ ОТ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА, ОТКРИТИ В ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 27
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 195..
- Стайкова, Лидия. Тракийска надгробна могила при Долна Козница (Могилно погребение от ранноелинистическата епоха). С., 1998.
- Танев, Стоян. Невестино. С., 2004.
- Танев, Стоян. Долна Козница. Кюстендил, 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|