Направо към съдържанието

Кочериново (община)

Кочериново (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Кюстендил
Площ182.31 km²
Население5 115 души
Адм. центърКочериново
Брой селища11
Управление
КметСтанислав Горов
(КОЙ; 2023)
Общ. съвет11 съветници
  • Движение Напред България (3)
  • ГЕРБ (3)
  • РБ (2)
  • Нова алтернатива за Кочериново – Обединена социалдемокрация и Нова алтернатива (2)
  • БСП (1)
Кочериново (община) в Общомедия
Географска карта на община Кочериново

Община Кочериново се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Кюстендил.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Кюстендил. С площта си от 182,306 km2 заема 7-о място сред 9-те общините на областта, което съставлява 5,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Макар и малка по площ релефът на община Кочериново е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско – до средно планински.

В средата на общината от север на юг, по долината на река Струма и левият ѝ приток Рилска река се простира най-южната част на Бобошевското поле, което е южно продължение на Долната Дупнишка котловина. Тук, в коритото на Струма, западно от село Бараково се намира най-ниската точка на общината – 350 m н.в. От изток и от запад полето е оградено от планински масиви. На изток от него в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Югозападния дял на Рила. Тук в най-източната точка на общината се намира връх Прашка (1365 m), най-високата кота на община Кочериново.

Западните части на общината са заети от крайните северни и североизточни разклонения на планината Влахина. Дълбоката долина на река Копривен (десен приток на Струма) разделя тази част на планината на две части. На юг от реката е същинската планина Влахина с връх Бандерата (1225 m), разположен в изворната област на реката, на границата с Община Благоевград. На север от долината на Копривен се простира северното продължение на Влахина планина – т.нар. Руен планина. В пределите на общината се простират нейните източни части с най-висока точка връх Киселец (1157 m), разположен на границата с Община Невестино.

Основна водна артерия на община Кочериново е река Струма, която протича през нея от север на юг с част от средното си течение на протежение от около 10 km. Тя напуска общината югозападно от село Бараково чрез Кочериновския пролом и продължава в Област Благоевград. От дясно в Струма при село Драгодан се влива река Копривен, която протича през общината в дълбока и залесена долина с почти цялото си течение (26 km) с изключение на изворите ѝ, които са на територията на Община Невестино. Западно от село Бараково от ляво в Струма се влива нейният голям приток Рилска река. Тя протича през общината с най-долното си течение (около 10 km) през селата Стоб, Пороминово и Бараково, през най-югоизточната част на Бобошевското поле.

Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена община Кочериново в днешния ѝ вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други. Още в ІХ в. в покрайнините в района на село Стоб се е издигал средновековният град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността „Градището“ в околностите на град Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.

На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.

На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала“.

Във всички населени места в общината през 19 век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5214 100,00
Българи 4991 95,72
Турци 2 0,04
Цигани 105 2,01
Други 10 0,19
Не се самоопределят 7 0,13
Неотговорили 99 1,90

Общината има 11 населени места с общо население 4260 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Кочериново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бараково 457 7,979 Мурсалево 373 12,447
Боровец 92 5,946 Пороминово 366 13,432
Бураново 143 10,898 Стоб 633 20,323
Драгодан 72 8,733 Фролош 58 52,094
Кочериново 1985 18,515 Цървище 37 22,218
Крумово 44 9,721 Текия ОБЩО 4260 329,059 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 225/обн. 19.08.1919 г. – преименува с. Текия на с. Крумово;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Крашево поради изселване;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – заличава с. Бараково и го присъединява като квартал на с. Кочериново;
– признава с. Кочериново за гр. Кочериново;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Бараково от гр. Кочериново и го признава за отделно населено място – с. Бараково.

През територията на община Кочериново преминава участък от 10,8 km от трасето на жп линията СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 28 km:

Официален сайт на община Кочериново Архив на оригинала от 2015-11-16 в Wayback Machine.