Направо към съдържанието

Мириам Макеба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мириам Макеба
южноафриканска певица
Родена
Починала
9 ноември 2008 г. (76 г.)
НаградиОрден Ихаманга (2009)[1]
Музикална кариера
ПсевдонимMama Africa
Стилрок, уърлд мюзик, джаз
Инструментивокал
Активност1953 – 2008
ЛейбълStrut Records, „Ар Си Ей Виктор“, „Мъркюри Рекърдс“, Kapp Records, Collectables Records, „Уорнър Брос Рекърдс“, Reprise Records, Philips Records, Sonodisc
Семейство
СъпругХю Масекела (1964 – 1966)
Уебсайтwww.miriammakeba.co.za
Мириам Макеба в Общомедия

Зензиле Мириам Макеба[2] (на английски: Miriam Makeba) е южноафриканска певица, позната също като Мама Африка.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Мириам Макеба е родена в Йоханесбург през 1932 г. Починала на 9 ноември 2008 г. в клиника в италианския град Кастел Волтурно, близо до Неапол. Майка ѝ е от Суази, Сангома, а баща ѝ, който починал, когато Мириам била 6-годишна, е от народността кхоса. Като дете пее в Претория, която посещава на 8 години. Първото ѝ турне е с аматьорска група. Професионалната ѝ кариера започва през 50-те години с Черните братя от Манхатън, преди тя да формира своя собствена група The Skylarks, пеейки смесица от джаз и традиционни южноафрикански мелодии.

През 1959 г. играе в мюзикъла Кинг Конг, заедно с Хю Масекела (бъдещия ѝ съпруг). Въпреки че е успешен и записван артист, тя получава само по няколко долара за всеки запис и никакви допълнителни хонорари, поради което иска да замине за САЩ. Пробивът идва през 1959 г., когато е звездата в анти-апартейдния документален филм „Върни се, Африка“. Когато италианското правителство я кани за премиерата на филма на венецианския филмов фестивал, тя решава да не се завръща вкъщи. Южноафриканският ѝ паспорт е отнет малко след това. По-късно Макеба пътува до Лондон, където среща Хари Белафонте. Той ѝ помага да стане известна в САЩ, където записва едни от най-големите си хитове, сред които Пата Пата, Клик Песента (на кхоса) и Малайка. През 1966 г. Макеба получава наградата Грами за най-добър фолк запис, заедно с Хенри Белафонте, с албума „Вечер с Белафонте/Макеба“. Темата на албума е тежкото политическо положение на черните южноафриканци по време на Апартейда. През 1963 г., след страстна изповед пред Комитет асрещу апартейда на Обединените нации, записите на Макеба са забранени в Южна Африка и нейното гражданство и правото ѝ да се завърне в страната са отнети.

Бракът ѝ с тринидадския защитник на граждански права и лидер на „Черните пантери“ С. Карлмайкъл през 1968 г. предизвиква полемики в Съединените щати и записите и турнетата ѝ са отменени. В резултат на това двойката се мести в Гвинея, където се сближава с президента Ахмед Секу Туре и съпругата му. Макеба се разделя с Карлмайкъл през 1973 г. и продължава да се представя предимно в Африка, Южна Америка и Европа. Служи и като делегат на Гвинея в Обединените нации, за което печели наградата за мир „Даг Хамаршелд“ през 1986 г.

След смъртта на единствената ѝ дъщеря Бонги Макеба през 1985 г., тя се мести в Брюксел. През 1987 г. се появява на турнето „Грейсланд“ на Пол Саймън. Скоро след това публикува автобиографията си Макеба: Моята история (ISBN 0-453-00561-6).

През 1990 г. Нелсън Мандела я убеждава да се завърне в Южна Африка. В края на 1991 г. тя се появява като гост в епизод на „Шоуто на Козби“, озаглавено „Оливия излиза на светло“. През 1992 г. играе главна роля във филма „Сарафина!“ за младежките бунтовете в Совето, в ролята на майката на Сарафина, Ангелина. През 2002 г. взема участие и в документалния филм „Amandla!: A Revolution in Four-Part Harmony“, където заедно с другите участници си припомня дните на Апартейда.

През януари 2000 г., албумът ѝ „Родина“, продуциран от Седрик Самсон и Майкъл Левинсон, е номиниран за Грами в категорията „Най-добра световна музика“. През 2001 г. тя получава златния „Otto Hahn Peace Medal“ от United Nations Association of Germany (DGVN) в Берлин, „за изключителни приноси към мира и международното разбирателство“. През 2002 г. тя дели the Polar Music Prize със София Губайдулина. През 2004 г. Макеба е на 38-о място в класацията Стоте най-велики Южноафриканци. През 2005 г. Макеба започва прощално околосветско турне, с концерти във всички страни, които е посетила по време на кариерата си. Умира от инфаркт на 9 ноември 2008 г. след концерт в Рим, Италия.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Africa 1960 – 65 recordings, 1991
  • Eyes On Tomorrow, 1991
  • The Best Of Miriam Makeba & The Skylarks: 1956 – 1959 recordings, 1998
  • Mama Africa: The Very Best Of Miriam Makeba, 2000
  • The Guinea Years, 2001
  • The Definitive Collection, 2002
  • The Best Of The Early Years, 2003

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.news24.com
  2. ↑ Пълното ѝ име е Zenzile Makeba Qgwashu Nguvama Yiketheli Nxgowa Bantana Balomzi Xa Ufun Ubajabulisa Ubaphekeli Mbiza Yotshwala Sithi Xa Saku Qgiba Ukutja Sithathe Izitsha Sizi Khabe Singama Lawu Singama Qgwashu Singama Nqamla Nqgithi. Вижте "Letters to the Editor Архив на оригинала от 2008-11-09 в Wayback Machine.", Time. 5 октомври 1983 г. Посетен на 1 май 2008 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miriam Makeba в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мириам_Макеба&oldid=12359798“.