Направо към съдържанието

Ощава

Ощава
България
41.7878° с. ш. 23.2208° и. д.
Ощава
Област Благоевград
41.7878° с. ш. 23.2208° и. д.
Ощава
Общи данни
Население70 души[1] (15 март 2024 г.)
1,69 души/km²
Землище41,746 km²
Надм. височина1002 m
Пощ. код2847
Тел. код074337
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ54537
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Кресна
Николай Георгиев
(независим политик; 2015)

Оща̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.

Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове – Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки, Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.

В землището на селото има два минерални извораХладката и Врелата баня. Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището.

Произходът на името Ощава (остар. Хощава, Хущава) е неясен.

През XIX век Ощава е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.

Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.[2] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След 9 септември 1944 г. в селото има и опит за въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, потушена с много жестокости от тогавашната власт.

В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.

В 1956 година махалата Езерѐц е обявена за отделно село.[7] С решение на Министерски съвет от 24 октомври 2012 година село Езерец е присъединено обратно към Ощава.[8][9]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост
Общо 66
Българи 64
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 2

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.

Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица.

Родени в Ощава
  • Георги Марков (1972 – 2018), български футболист
  • Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстаници[11]
  • Григор Костадинов (1893 – 1977), български просветен деец
  • Д. Стоименов (1877 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[12]
  • Крум Монев (1927 – 2001), четник при Герасим Тодоров
  • Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков, щаб на 15 щипска дружина[13]
  • Харалампи Бояджиев, учил в Мелник,[14] в Солунската гимназия и Скопската прогимназия,[15] деец на Македонската студентска група и участник в обединителния конгрес на МФЕО и СМЕО[16]
  • Хараламби Дулев (? – около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо Златков[17]
  • Яне Костадинов (1833 – 1927), български свещеник и революционер
Родени в Кърпелева
  • Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са укривани отвлечените жени при аферата „Мис Стоун[18]
Свързани с Ощава
  • Георги Янев, български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.
Починали в Ощава
  1. www.grao.bg
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  6. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  7. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 115.
  8. Министерски съвет на Република България. Две села на територията на община Кресна се присъединяват към други населени места[неработеща препратка]
  9. Решение № 878 от 25 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 84 от 2 ноември 2012 г.
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  11. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218.
  12. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  14. Български исторически преглед 30 (1 - 3). Българско историческо дружество, 1983. с. 78.
  15. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. Народна просвета, 1987. с. 155.
  16. НБКМ-БИА C VIII 38
  17. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 69.
  18. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 111.