Панарет Пловдивски

Тази статия е за българския духовник. За българския революционер вижте Петър Мишайков.

---

Панарет Пловдивски
български духовник
Портрет от 1883 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден	януари 1805 г. Пътеле, Османска империя
Починал	26 ноември 1883 г. Пловдив, Източна Румелия
Религия	православие
Учил в	Атински университет
Семейство
Братя/сестри	Константин Мишайков
Подпис
Панарет Пловдивски в Общомедия

Послание на българските свещеноначалници до вселенския патриарх, Цариград, 1869 година

Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия.

Биография

Роден е като Петър Иванов Мишайков в януари 1805 година и произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. По-голям брат е на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Петър Мишайков учи в гръцка гимназия в Битоля, в Кожани, в училището на архимандрит Теофилос Каирис на остров Андрос и през 1838 година – в гимназия в Атина, където е сред основателите на Славяно-българското ученолюбиво дружество. След това завършва Историко-филологическия факултет на Атинския университет през 1843 година, а оттогава до 1844 година преподава в гръцката гимназия в Битоля. След това приема духовен сан и постъпва при янинския митрополит. Издига се в църковната йерархия и през март 1851 година става лампсакски епископ в Кизическата митрополия. На 26 януари 1858 година е назначен за митрополит на Ксантийската и Перитеорийска епархия.

В 1855 година населението в Ахъчелебийско, част от Ксантийската епархия, отказва да плаща данък, който вече е изплатило в натура. Великият везир чрез пловдивския паша заповядва на Панарет Ксантийски да посредничи при уреждането на въпроса. Местното помашко население виняло за данъка и местните чорбаджии гъркомани като Кел Петко и чорбаджи Ради от Долно Райково, които били спомогнали за налагането на данъка. Панарет успява да издейства в Пловдив чрез Стоян Чомаков, Салчо Чомаков и Павел Куртович уволнението на местния каймакамин и кадия и така печели на своя страна местното население.

След 10 години, на 25 февруари 1861 година, в разгара на българо-гръцката църковна разпра, Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив след уволнението на миналия на българска страна митрополит Паисий Пловдивски. Първоначално Панарет е лошо приет от българското население в града, но през 1868 година се отмята от Патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В 1871 година е делегат на Първия български църковно-народен събор. В началото на 1872 година заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец под натиска на цариградската българска колония заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски митрополит и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия. В 1872 година обикаля Ахъчелебийско и присъединява тоя край към своята епархия.

Когато подготовката за Априлското въстание става известна в Пловдивската митрополия и в нея пристига с доклад за подготовката поп Георги Тилев, митрополит Панарет свиква съветниците си, за да решат против въстанието ли да се държат или с него. Митрополията се разделя на две – някои против, искащи да се уведомят властите, някои за, подкрепящи бунта. В резултат митрополит Панарет решава за приеме доклада на поп Георги само за сведение и да не предприема нищо пред властите. По време на въстанието митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски.

След края на Руско-турската война в 1878 година Панарет, по думите на патриарх Кирил Български, е:

„

един от непримиримите участници в съпротивата срещу Берлинския договор, имайки предвид и тежката съдба на своето отечество Македония.

“

Сътрудничи на вестниците „Македония“ (1870), „Право“ (1870 – 1871), „Век“ (1874), списание „Читалище“ (1875) и вестник „Напредък“ (1876 – 1877). Автор е на „Надгробное пение или последование утренное во святую и великую суботу. Нарядил по нов устав и издал със свое иждивение П. Панарет, сингел на Бълг. църква при Фенер, Цариград. Везирхан № 20, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“. Умира в Пловдив в 1883 година. Панарет е пловдивски митрополит до смъртта си в 1883 година.

Памет

На митрополит Панарет е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Родословие

Иван Хаджиовец

Търпо Мишайков (1803 – ?)

Панарет Пловдивски (1805 – 1883)

Стойче Мишайков (1809 – ?)

Димитър Мишайков (1811 – преди 1881)

Васил Мишайков (1813 – ?)

Менка Мишайкова

Константин Мишайков (1807 – 1880)

Евгений Мишайков

Васил Мишайков (1840 – 1897)

Диаманди Мишайков (1872 – 1953)

Григор Мишайков

Иван Мишайков

Михаил Мишайков

Иван Мишайков (1854 – 1932)

Симеон Мишайков (1863 – ?)

Петър Мишайков (? – 1902)

Христаки Мишайков

Георги Мишайков

Петко Мишайков (1886 – ?)

Владимир Мишайков (1892 – 1971)

Димитър Мишайков (1883 – 1945)

Тодор Мишайков

Роман Мишайков (1883 – 1903)

Борис Мишайков (1880 – 1912)

Бележки

Никандър	→	лампсакски епископ (март 1851 – 26 януари 1858)	→	Никодим
Мелетий	→	ксантийски и перитеорийски митрополит (26 януари 1858 – 25 февруари 1861)	→	Дионисий
Паисий	→	пловдивски патриаршески митрополит (25 февруари 1861 – 1872)	→	Неофит
пръв	→	пловдивски екзархийски митрополит (1872 – 1883)	→	Натанаил