Направо към съдържанието

Феникс (Илиада)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Феникс.

Феникс
Бризеида и Феникс. Килик, прибл. 490 пр.н.е., Лувър (G 152)
Характеристики
Описаниегерой от древногръцката митология
РодителиАминтор
Феникс в Общомедия

Фе́никс или Фо́йникс (на старогръцки: Φοῖνιξ) е персонаж от древногръцката митология,[1] син на Аминтор, верен приятел на Пелей[2].

Участник е в Калидонския лов.[3] Според Омир е проклет от баща си да остане безплоден, след като съблазнява Клития, наложницата на баща си.[4] Според други разкази е ослепен от баща си,[5] след като е лъжливо обвинен от наложницата на баща си, че я е съблазнил. За да се спаси, Феникс бяга от баща си при Пелей. Кентавърът Хирон му връща зрението,[6] а Пелей го прави цар на долопите.[7]

С долопите участва в похода към Троя.[8] Според Хигин Феникс води към Троя 50 кораба.[9]

В Илиада Феникс е един от водачите на мирмидонците[10] под предводителството на Ахил.

  1. Мифове на народите по света. М., 1991 – 92. В 2 т. Т.2. С.560 – 561; Омир, Илиада IX 447 – 461.
  2. Хигин, „Митове“ 257
  3. Овидий, Метаморфози VIII 307; Хигин. Митове 173
  4. Омир, Илиада IX 454
  5. Ликофрон, Александра 422; Овидий, Ибис 259 – 260
  6. Проперций, Елегии II 1, 60
  7. Аполодор, Митологическа библиотека III 13, 8
  8. Страбон, География IX 5, 5, към препратка на Пиндар, фр.183
  9. Хигин, Митове 97
  10. Омир, Илиада XVI 196
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Феникс (сын Аминтора)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​