Направо към съдържанието

Шльопинци

Шльопинци
Δογάνης
Гърция
41.0942° с. ш. 22.5228° и. д.
Шльопинци
Централна Македония
41.0942° с. ш. 22.5228° и. д.
Шльопинци
Кукушко
41.0942° с. ш. 22.5228° и. д.
Шльопинци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина102 m
Население49 души (2001)
Шльопинци в Общомедия

Шльопинци или Шлопинци (на гръцки: Δογάνης, Доганис, до 1928 година Σλώπνιτσα, Слопница[1] или Σλοπ, Слоп) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 49 души население (2001).

Селото е разположено северно от град Боймица (Аксиуполи) на десния бряг на Вардар (Аксиос).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Шльопинци е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шлюпници (Chliupnitzi) е посочено като село каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 236 жители българи.[2]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шльопинци е село в Гевгелийска каза с 410 жители българи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шльопенци (Chliopentzi) има 420 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

По време на Балканската война 2 души от Шльопинци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шлопинци има 60 къщи славяни християни.[7] В 1928 година Шльопинци е смесено местно-бежанско село с 27 семейства и 113 жители бежанци.[8]

Родени в Шльопинци
  • Андон Николов Малкочов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Андон Петров Папуцчиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Васил Савов Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Дино Мицов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Илия Георгиев Чаушев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Илия Траянов (Троянов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорта на МОО, Нестроева рота на 3 солунска дружина[9]
  • Илия Христов Гюргев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Илия Христов Колев (? – 1927), български просветен деец
  • Лазар Цунев (? - 1920), български просветен деец
  • Мицо Трайков, български революционер, дееци на ВМОРО[3][10]
  • Мицо Узун Траянов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Никола Караризов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Сотир Атанасов Дучков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Ташко Мицев Трайков (1876 – 1901), войвода на ВМОРО
  • Трайко Гонев (Ганев, Гонов, 1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, 4 и Нестроева рота на 14 воденска дружина[11]
  • Христо Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Христо Мицев Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Христо Рутев, български революционер от ВМРО
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
  10. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.