Юрген Бекер

Юрген Бекер
Jürgen Becker
	Юрген Бекер Jürgen Becker
	Юрген Бекер през 2009 г.
Роден	10 юли 1932 г. Кьолн, Германия
Починал	7 ноември 2024 г. (92 г.)
Професия	писател, поет
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, стихотворение
Уебсайт	Страница в IMDb
	Юрген Бекер в Общомедия

Юрген Бекер (на немски: Jürgen Becker) е германски писател, поет и автор на радиопиеси.

Биография

Юрген Бекер е роден на 10 юли 1932 г. в Кьолн. През 1939 г. семейството се преселва в Ерфурт и военното детство на бъдещия писател преминава в Тюрингия. През 1947 г., след края на войната Бекер отива в град Валдбрьол, Западна Германия.^[1] През 1950 г. се завръща в родния си град Кьолн. Тук постъпва в гимназия и полага матура през 1953 г. После следва германистика, но през 1954 г. напуска университете.

През следващите години Бекер пробва различни дейности. От 1959 до 1964 г. е сътрудник на Западногерманското радио, а от 1964 до 1966 г. е редактор в издателство „Роволт“. От 1968 г. е писател на свободна практика.

Юрген Бекер излиза на литературната сцена през 60-те години с остро еспериментален писателски стил, който се противопоставя на традиционните форми на разказа. През по-късните години тази тенденция отслабва, а природата и пейзажът отново заемат важно място в лириката на Бекер.

Наред с поезията, която е сърцевината на творчеството му, Бекер създава също разкази и радиопиеси. След 1994 г. излизат негови публикации в издаваното от Академията на изкуствата, Берлин списание Зин унд форм.

В основанията за присъждането на престижната литературна награда Георг Бюхнер, която Бекер получава през 2014 г., го определят като „важен глас в съвременната поезия, който ще има решително влияние в немската литература в бъдеще“^[2]

От 1960 г. Юрген Бекер участва в свободното литературно сдружение Група 47, чиято награда спечелва на последната среща през 1967 г.

От 1969 г. Бекер е член на немския ПЕН клуб и на Академията на изкуствата, Берлин, от 1974 г. – на Немската академия за език и литература, Дармщат, от 1984 г. – на Академията за наука и литература, Майнц^[3] а от 2009 г. и на Академията за наука и литература в Северен Рейн-Вестфалия.

Библиография

Phasen (mit Wolf Vostell), 1960
Felder, 1988
Happenings, Fluxus, Pop Art, Nouveau Réalisme, Eine Dokumentation, (Hrsg. mit Wolf Vostell), 1965
Ideale Landschaft. Text und Bilderfolge (mit K. P. Brehmer), 1968
Ränder, 1968
Bilder, Häuser, Hausfreunde. Drei Hörspiele, 1969
Umgebungen, 1970
Schnee. Gedichte, 1971
Eine Zeit ohne Wörter, 1971
Die Zeit nach Harrimann. 29 Szenen für Nora, Helen, Jenny und den stummen Diener Moltke, 1971
Das Ende der Landschaftsmalerei. Gedichte, 1974
Erzähl mir nichts vom Krieg. Gedichte, 1977
In der verbleibenden Zeit. Gedichte
Erzählen bis Ostende, 1981
Gedichte 1965–1980, 1981
Fenster und Stimmen (mit Rango Bohne), 1982
Felder, Ränder, Umgebungen, 1983
Die Abwesenden. Drei Hörspiele, 1983
Die Türe zum Meer, 1983
Odenthals Küste. Gedichte, 1986
Das Gedicht von der wiedervereinigten Landschaft, 1988
Frauen mit dem Rücken zum Betrachter (mit Rango Bohne), 1989
Das englische Fenster. Gedichte, 1990
Beispielsweise am Wannsee. Ausgewählte Gedichte, 1992
Foxtrott im Erfurter Stadion. Gedichte, 1993
Die Gedichte, 1995
Geräumtes Gelände (mit Boris Becker), 1995
Korrespondenzen mit Landschaft (mit Rango Bohne), 1996
Gegend mit Spuren. Hörspiel, 1996
Der fehlende Rest. Erzählung, 1997
Kaleidoskop der Stimmen. Ein Gespräch mit Leo Kreutzer und das Hörspiel „Bahnhof am Meer“, 1998
Journal der Wiederholungen. Gedichte, 1999
Aus der Geschichte der Trennungen. Roman, 1999
Häuser und Häuser. Fünfunddreißig Prosatexte (mit Rango Bohne) 2002
Schnee in den Ardennen. Journalroman, 2003
Die folgenden Seiten. Journalgeschichten, 2006^[4]
Dorfrand mit Tankstelle. Gedichte, 2007^[5]
Aus der Kölner Bucht. Gedichte, 2009
Im Radio das Meer. Journalsätze, 2009
Scheunen im Gelände, Gedichte (mit Collagen von Rango Bohne), 2012
Wie es weiterging. Ein Durchgang – Prosa aus fünf Jahrzehnten, 2012
Was wir noch wissen. Journal der Augenblicke und Erinnerungen, 2013
Jetzt die Gegend damals. Journalroman, 2015
Graugänse über Toronto. Journalgedicht 2017

Награди и отличия

1964: Niedersächsischer Förderungspreis für Junge Künstler in der Sparte Literatur
1965/1966: Stipendium in der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo
1967: „Наградата на Група 47“
1980: „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
1980: „Наградата на немската критика“
1987: „Бременска литературна награда“
1994: „Награда Петер Хухел“
1994: „Берлинска литературна награда“
1995: „Награда Хайнрих Бьол“
1998: Rheinischer Literaturpreis Siegburg
2001: „Награда Уве Йонзон“^[6]
2006: „Награда Херман Ленц“
2007: „Дюселдорфска литературна награда“
2009: Schiller-Ring der Deutschen Schillerstiftung
2011: „Тюрингска литературна награда“
2013: Günter-Eich-Preis^[7]
2014: „Награда Георг Бюхнер“

Бележки

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Юрген Бекер
((de)) Биографични данни за Юрген Бекер в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Юрген Бекер в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Юрген Бекер в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
((de)) Юрген Бекер в Die LYRIKwelt
((de)) Юрген Бекер в Personensuche
((en)) Юрген Бекер в Internet Movie Database

[1] Suchender Blick nach dem Geheimnis der Details – Vor 80 Jahren wurde der Schriftsteller Jürgen Becker geboren, „Kalenderblatt“ im Deutschlandfunk vom 10. Juli 2012

[2] Jürgen Becker erhält den Georg-Büchner-Preis 2014.

[3] Jürgen Becker bei der Akademie der Wissenschaften und der Literatur Mainz

[4] 200 Blätter für 200 Notizen, Rezension von Michael Opitz, Deutschlandradio Kultur, 19. Oktober 2006

[5] Gedichte über die Stille, Rezension von Michael Opitz, Deutschlandradio Kultur, 18. Juli 2007

[6] Süddeutsche Zeitung, Nr. 166 vom 21. Juli 2001, überregionale Ausgabe S. 13

[7] Sebastian Kleinschmidt: Der Pfeil des Lebens und der Pfeil der Werke Laudatio zum Günter-Eich-Preis auf Jürgen Becker, Sinn und Form 2/2014, S. 256–264

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]