A-103 (Аполо)
| A-103 | |
 Емблема на мисията | |
| Общи данни | |
|---|---|
| № по NSSDC ID | 1965-009А |
| Команден модул | А-103 (Сатурн-Аполо 9 – SA-9) |
| Ракета носител | Сатурн I |
| Екипаж | безпилотен |
| Старт | 16 февруари 1965 14:37 UTC |
| Кацане на Земята | 17 септември 1978 07:20 UTC |
| Продължителност на полета | 4961 денонощия |
| Околоземни орбити | 75918 |
| Апогей | 523 км |
| Перигей | 430 км |
| Орбитален период | 94,1 минути |
| Инклинация | 31,7° |
| Космически мисии на НАСА | |
| Предишна | Следваща |
| А-102 (SA-7) |
А-104 (SA-8) |
| A-103 в Общомедия | |
A-103,[1] наричан също и SA-9 или Сатурн-Аполо 9,[2] е третата орбитална мисия на ракетата носител „Сатурн“, полезният товар на която представлявал макет на космическия кораб „Аполо“. Ракетата извежда в орбита и първия спътник по програмата „Пегас“.
Цели на полета
[редактиране | редактиране на кода]
Целта на мисията е да се проверят компонентите на космическия кораб „Аполо“ и извеждане в орбита на пътника „Пегас“. Макетът на космическия кораб „Аполо“ този път е така коригиран, че в обслужващия модул е поставен спътника „Пегас“. Втората степен на обслужващия модул трябва да достигне орбита със спътника и да остане с него до обратното му навлизане в атмосферата. Спътника „Pegasus“ ще излезе от вътрешността на обслужващия модул и след това ще разтвори панели си и ще започне своята работа. Целите на спътника са изпробване механичната и структурната му функционалност, както и електронните му системи и метеоритен анализ на данните в близка околоземна орбита. Планираната орбита и траекторията към нея се различават съществено от мисиите A-101 и А-102.
Ход на полета
[редактиране | редактиране на кода]Ракетата носител се състои от първа степен (S-I), и втора (S-IV). Космическият апарат се състои от макет на кораба, команден и обслужващ модул, система за аварийно спасяване. Обслужващия модул се намира и спътника „Пегас“. Системата за аварийно спасяване е изстреляна по време на старта, а командния модул е отделен след навлизането в атмосферата. Спътникът тежи около 1805 кг и е с размери 5,28 на 2.13 на 2.41 m. Ширината на крилата е 29,3 m.
Ракетата носител стартира от Кейп Канаверал, площадка 37B в 09:37:03 ч. EST. (14:37:03 GMT) на 16 февруари 1965 г. Има едно забавяне на старта с около 1 час и 7 минути, причиненено от спиране на тока. Самото изстрелване минава нормално, а полезния товар влиза в орбита около 10,5 минути след старта. Общата маса, изведена в орбита е 15 375 кг.
- Перигей – 495 км;
- Апогей – 743 км;
- Наклон 31,76 °;
- Период – 97,1 мин.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Планираната орбита и скорост са много близки до планираните. Спътника Pegasus започва работа около 804 секунди след изстрелването и разтваря двете си крила за откриване на метеорити около 1 минута по-късно. Предполагаемият полезен живот на Pegasus в орбита е около 1188 дни. Въпреки някои малки неизправности в ракетата носител и в спътника, мисията „А-103“ е успешна и всички цели са изпълнени.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В каталога на NASA: A-103 // Архивиран от оригинала на 2011-04-16. Посетен на 2011-05-07.
- ↑ В каталога на NSSDC: SA-9 // Архивиран от оригинала на 2009-07-03. Посетен на 2011-05-07.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Eнциклопедия Астронавтика ((en))
- NSSDC Каталог Архив на оригинала от 2007-10-29 в Wayback Machine. ((en))
- Космическия кораб Аполо: Хронология Архив на оригинала от 2017-12-09 в Wayback Machine. ((en))
- Moonport: История на програмата Аполо Архив на оригинала от 2011-03-18 в Wayback Machine. ((en))
- SA-9 нa сайта KSC Архив на оригинала от 2011-04-16 в Wayback Machine. ((en))
- Степените на Сатурн ((en))
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||