Направо към съдържанието

SARS-CoV-2

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2
Геном
Група IV: евРНК вируси (ssRNA+)
Класификация
царство:Orthornavirae
тип:Pisuviricota
клас:Pisoniviricetes
разред:Nidovirales
семейство:Коронавируси (Coronaviridae)
род:Бетакоронавируси (Betacoronavirus)
подрод:Sarbecovirus
щам:Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (S. a. r. syndrome-. coronavirus)
Научно наименование
Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 в Общомедия
[ редактиране ]

Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (на английски: Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2) също познат и като SARS-CoV-2[1][2] е щам вирус, който причинява коронавирус болест 2019 (COVID-19), което е заболяване на дихателните пътища. Разговорно се знае с името коронавирусът, като предходното му временно наименование е било 2019 Нов коронавирус (на английски: 2019 novel coronavirus) или 2019-nCoV.[3][4] SARS-CoV-2 попада към група ssRNA.[5] Заразен е при хората и Световната здравна организация е определила продължаващата пандемия на COVID-19, като извънредно положение за публичното здраве на международно ниво (на английски: Public Health Emergency of International Concern).[6][7][8] Защото този щам първо е открит в Ухан, Китай понякога също бива наричан „Ухан вирусът“ (на английски: Wuhan virus)[9][10] или „Ухан коронавирусът“ (на английски: Wuhan coronavirus).[11][12][13] Тъй като СЗО не препоръчва да се ползват имена базирани на местоположения[14] и за да се избегне объркване с болестта ТОРС (на английски: SARS),[15] понякога SARS-CoV-2 се нарича „COVID-19 вирусът“ при обсъждането на общественото здраве.[16] Широката общественост често нарича SARS-CoV-2 и болестта която се причинява „коронавирус“, но учените използват по-прецизна терминология.[17]

Таксономически, SARS-CoV-2 е щам на Тежък остър респираторен синдром коронавирус (на английски: Severe acute respiratory syndrome-related coronavirus) познат и като SARSr-CoV.[1] Вярва се, че има зоонотичен произход и има близка генетична сходност с коронавирусите при прилепите, което предполага, че възниква от вирус, който се носи от прилепи.[18][19][20] Междинен естествен резервоар панголини се предполага, че е намесен за прехвърляне на вируса към хората.[21] Вирусът показва малко генетично разнообразие, което индикира, че преливната инфекция, въвеждаща SARS-CoV-2 към хората, вероятно се е случила в края на 2019 г.[22]

Вирусът главно се разпространява между хора чрез близък контакт и дихателни капчици, произведени от кихане и кашляне.[23][24] Главното навлизане в човешките клетки се случва при закачането към рецептора: ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (на английски: angiotensin converting enzyme 2) или познат като „ACE2“.[18][25][26] Специфичното за организма на този ген предполага, че той може да играе роля в регулацията на сърдечно-съдовата и бъбречната функция, както и на плодовитостта. В допълнение кодираният протеин е функционален рецептор за шиповия гликопротеин на човешкия коронавирус HCoV-NL63.[27]

Епидемиология

[редактиране | редактиране на кода]
Илюстрация на напречно сечение на вириони от 2019-nCoV с вътрешни компоненти.

Първата известна инфекция при хората се появява в началото на декември 2019 г.[22][28] Епидемия от 2019-nCoV е открита за първи път в Ухан, Китай, в средата на декември 2019 г., вероятно произхождаща от едно заразено животно. Впоследствие вирусът се разпространява във всички провинции на Китай и в повече от 25 други страни в Азия, Европа, Северна Америка и Океания.[29] Разпространението на вируса от човек на човек е потвърдено във всички тези региони.[8][30][31][32]

На 30 януари 2020 г. 2019-nCoV е обявен за световна здравна заплаха от Световната здравна организация (СЗО).[33][34][35] Към 6 февруари 2020 (06:00 UTC) има 28 280 потвърдени случаи на инфекция, от които 28 023 в континентален Китай.[29] Към днешна дата приблизително една пета от диагностицираните случаи водят до сериозни заболявания.[36] Почти всички случаи извън Китай са се появили при хора, които или са пътували от Ухан, или са били в пряк контакт с някого, който е пътувал от района.[37]

Общата смъртност и заболеваемост вследствие на инфекция от 2019-nCoV са неизвестни както поради факта, че коефициентът на смъртност може да се промени с течение на времето в настоящото огнище, така и поради това, че броят на леките и асимптоматични случаи, които не водят до диагноза, остава неясен.[38][39] Предварителните изследвания, обаче, сочат за смъртност от 2,9% и 14,6%.[40][41] Световната здравна организация предполага, че степента на смъртност е приблизително 3%.[42] Общият брой на смъртните случаи, причинени от вируса, е 565 към 6 февруари 2020 г. (06:00 UTC), почти всички в провинция Хубей.[29]

2019-nCoV в България

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Пандемия от коронавирус в България (2020)

Създаване на Кризисен щаб

[редактиране | редактиране на кода]

След експанзивното развитие на болестта и глобалната заплаха от разпространението на вируса, Министерският съвет на Република България решава да създаде Национален кризисен щаб за борба с коронавируса, като за ръководител е назначен генерал-майор Венцислав Мутафчийски от ВМА[43].

Първи случай в България

[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Венцислав Мутафчийски ръководи Националния кризисен щаб.

Сутринта на 8 март 2020 година на брифинг на Националния оперативен щаб е обявено, че новият коронавирус вече е открит и в България[44]. Първите положителни проби за наличие на вируса са на мъж на 27 години от град Плевен и жена на 75 години от Габрово. От установените общо 70 контактни лица (24 контактни лица на мъжа от Плевен и 46 лица контактни на жената от Габрово) са взети и изследвани проби. Вечерта на 10 март 2020 година министър-председателят Бойко Борисов на извънреден брифинг обявява още два случая на коронавирус в София – мъжът е на 77 години, а жената – на 66 години, и са настанени в „Пирогов“. На 11 март се потвърждава първият смъртен случай на COVID-19 в България. Умира 66-годишната жена от София. На същия ден се потвърждава нов случай на 2019-nCOV в София – той е на 62-годишна жена, която е медицинско лице и е настанена във ВМА. Така случаите в България стават шест, като четири от тях са в Габрово и Плевен, а два от тях са в София. Към 28 март 2020 г. потвърдените положителни проби на коронавируса са 313, от които 3 са с фатален край. На 27 март в гр. Ардино двама двойни граждани постъпват със съмнения за коронавирус в местната болница и на 28 март става ясно, че са с положителни проби. Те са съпруг и съпруга на 71 и 68 години, дошли в селото си за погребение на близък и да свършат работа по градината.

Въвеждане на Извънредно положение в България

[редактиране | редактиране на кода]

След обявяването на фактите около първите случаи на 2019-nCoV в България, премиерът на страната Бойко Борисов свиква спешно извънредно заседание на Министерския съвет, на което е изготвен спешен план от извънредни мерки, които да ограничат разпространението на вируса в страната[45]. По време на заседанието Бойко Борисов обявява, че вероятно заразата е дошла в България от Гърция[46]. Част от мерките са затваряне на заведения, учреждения и сгради, където се събират хора.

Първи блокиран град

[редактиране | редактиране на кода]

След като на 16 март е обявено, че в курортния град Банско има открит случай на дете от Великобритания, заразено от коронавирус, и открити още туристи от Израел с болестта, както и ски учител, Националният щаб обявява, че поставя града под пълна блокада за дни. Заповедта е издадена от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Това се случва за първи път в историята на страната. На 18 март 2020 г. град Банско е поставен под карантина, при която влизането и излизането от града се преустановява[47].

Разпространение на епидемията сред екипажи и пътници на круизни кораби

[редактиране | редактиране на кода]

Първият случай за заразен на борда на круизен кораб е докладван на 4 февруари 2020 г. от „Диамантена принцеса“ („Diamond Princess“, Cruise No. M003), управляван от компанията „Принцес“.[48] Към 7 март общият брой за заразените лица на борда надхвърля 900 души от общо над 3700 и това е една от най-поразените общности след Китай, Франция, Иран, Италия, Южна Корея и Хонг Конг. След потвърждаването на първия случай на кораба е отказано приемане в пристанищата на няколко азиатски страни, като след известно объркване корабът е карантиниран в пристанище Йокохама, Япония.

Заразени и починали хора към 7 март 2020 г. са свързани с имената на още няколко круизни кораба: „Гранд Принсес“, „МС Уестердам“, „Световна мечта“ („World dream“), „MS Rinet Anuket“ и други.

Вирусология

[редактиране | редактиране на кода]

Инфекция

[редактиране | редактиране на кода]

Предаването на вируса от човек на човек е потвърдено.[8] Коронавирусите се разпространяват главно чрез близък контакт, по-конкретно по въздушно-капков път от кашлица или кихане на разстояние от около 2 m.[49][50] Вирусната РНК е открита и в проби от изпражнения на заразени пациенти.[51] Възможно е вирусът да е зарáзен дори по време на инкубационния период, но това не е доказано[52], а СЗО заявява, че „предаването от асимптоматични случаи вероятно не е основен двигател на разпространението“.

Базовият коефициент на репродукция ()[53] на вируса е оценен на между 1,4 и 3,9.[54][55][56][57][58] Това означава, че ако не бъдат взети мерки, вирусът обикновено води до 1,4 – 3,9 нови случая за всяка установена инфекция. Установено е, че вирусът е в състояние да се предаде по верига от най-малко четирима души.[59] Едно от сериозните усложнения от вируса е развитието на атипична интерстециална пневмония с евентуална вторична бактериална инфекция.[60] В някои заразени вирусът може да предизвика свръхреакция на имунната система позната като „цитокинова буря“, което е животозастрашаващо състояние.[61] Специалистите съветват да не се използват силни имуностимулиращи препарати без предписание.

Посредник

[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че животните, продавани за храна, са посредникът, защото много от първите идентифицирани заразени лица са работници на пазара на морски дарове. Следователно, те са имали по-голям контакт с животни. Пазар, продаващ живи животни за храна, също е обвинен за епидемията на тежък остър респираторен синдром (SARS) от 2003 г. Такива места се считат за инкубатори за нови патогени.[62] Избухването на епидемията предизвика временна забрана за търговия и консумация на диви животни в Китай. Някои нови изследователи обаче предполагат, че пазарът на морски дарове може да не е първоизточникът на вируса, a само мястото където се е задълбочила епидемията.[22][63] Те отново взимат проби от продуктите на пазара, но не откриват животно носител на вируса.

С достатъчен брой секвенирани геноми е възможно да се реконструира филогенетично дърво от историята на мутациите на семейство вируси. Изследванията за произхода на епидемията от SARS през 2003 г. довеждат до откриването на много коронавируси, наподобяващи SARS при прилепите, най-често произхождащи от рода Rhinolophus. 2019-nCoV попада в тази категория коронавируси, свързани със SARS. Две секвенции на генома от Rhinolophus sinicus, публикувани през 2015 и 2017 г., показват прилика от 80% с 2019-nCoV.[64] Трети вирусен геном от Rhinolophus affinis, „RaTG13“, открит в провинция Юнан, има 96% прилика с 2019-nCoV.[65][66] За сравнение, това количество вариация сред вирусите е подобно на количеството мутация, наблюдавано за десет години в щама на вируса на грипа на човешки грип H3N2.[67]

Инфекция със SARS-CoV-2, при животните

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Коронавирусна болест 2019 при животните

Инфекции на животни със SARS-CoV-2 са докладвани, от няколко държави. Доказано е, че няколко животински вида са податливи на инфекция с SARS-CoV-2, по естествен път и/или чрез експериментална инфекция.[68]

Филогенетика и таксономия

[редактиране | редактиране на кода]

2019-nCoV принадлежи към широкото семейство от вируси, известни като коронавируси. „nCoV“ е стандартният термин, използван за обозначаване на нови коронавируси до избора на по-конкретно наименование. Това е позитивен едноверижен РНК (+ssRNA) вирус. Други коронавируси са в състояние да причинят заболявания, вариращи от настинка до по-тежки заболявания като респираторен синдром от близкия изток (MERS) и тежкия остър респираторен синдром (SARS). Това е седмият известен коронавирус, който заразява хората след 229E, NL63, OC43, HKU1, MERS-CoV и SARS-CoV.[69]

Макар и генетично да се различава от другите коронавируси, които заразяват хора, той подобно на SARS-CoV, е член на подрода Сарбековирус (Beta-CoV линия B).[70] Нейната РНК последователност е дълга приблизително 30 000 бази.[71]

До 12 януари 2020 г. пет генома на 2019-nCoV са изолирани от Ухан и докладвани от Китайския център за контрол и превенция на заболяванията (CCDC) и други институции.[71][72][73] Броят на геномите се увеличава до 28 към 26 януари. С изключение на най-ранния GenBank геном, геномите са под ембарго в GISAID. Филогенен анализ на пробите е на разположение чрез Nextstrain.[74]

Търсене на ваксина

[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2020 г. няколко организации и институции започват работа по създаването на ваксини за 2019-nCoV на базата на публикувания геном.

В Китай Китайският център за контрол и превенция на заболяванията разработва ваксина срещу новия коронавирус.[75][76] Екипът на Юен Куок-юнг от Хонконгския университет, който по-рано участва в работата по коронавируса на SARS по време на епидемията през 2003 г., също обявява, че там се разработва ваксина, но още не се е стигнало до тестване върху животни.[77] Източната болница в Шанхай също разработва ваксина в партньорство с биотехнологичната компания Stemirna Therapeutics.[78]

Извън Китай три проекта за разработване на ваксина се подкрепят от Коалицията за иновации и подготвеност за епидемии (CEPI), включително проекти на биотехнологичните компании Moderna и Inovio Pharmaceuticals и още един от Куинсландския университет. Националните здравни институти на САЩ (NIH) си сътрудничат с Moderna за създаване на РНК ваксина, прилягаща на неравност по повърхността на коронавируса, и се надява да започне производството до май 2020 г. Inovio Pharmaceuticals разработва ваксинация на базата на ДНК и си сътрудничи с китайска фирма, за да ускори приемането ѝ от регулаторните органи в Китай, надявайки се да извърши изпитания на ваксината върху хора през лятото на 2020 г.[79] В Австралия, Куинсландският университет изследва потенциална ваксина с молекулярна скоба, която модифицира вирусните протеини така, че да имитират коронавируса и да стимулира имунната реакция.

В независим проект, Агенцията за обществено здраве на Канада предоставя разрешение на Международния ваксинен център (VIDO-InterVac) в Саскачеванския университет да започне работа по ваксина.[80] VIDO-InterVac има за цел да започне производство и тестване на животни през март 2020 г., а изпитванията върху хора през 2021 г.

Медицинският факултет на Имперския колеж Лондон има финансиране за разработване на ваксина и провеждане на тестове върху животни. Тези два етапа се очаква да приключат към средата на февруари 2020 г.[81]

Наименование

[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът често е наричан „коронавирусът“ или „новият коронавирус“, докато СЗО са препоръчали временното обозначаване „2019-nCoV“. Заради опасения, че липсата на официално име е довело до използването на предразсъдъчни неформални имена, Международният комитет по таксономия на вирусите (ICTV) са обявили, че ще въведат подходящо официално име за вируса през втората седмица на февруари 2020 г.[82]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б The species Severe acute respiratory syndrome-related coronavirus: classifying 2019-nCoV and naming it SARS-CoV-2 // Nature Microbiology 5 (4). March 2020. DOI:10.1038/s41564-020-0695-z. p. 536–544. Архивиран от оригинала на 5 March 2020. Посетен на 3 March 2020. (на английски)
  2. ↑ Coronavirus disease named Covid-19 // BBC News Online. 11 February 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 15 February 2020.
  3. ↑ Healthcare Professionals: Frequently Asked Questions and Answers // 11 February 2020. Архивиран от оригинала на 14 February 2020. Посетен на 15 February 2020. (на английски)
  4. ↑ About Novel Coronavirus (2019-nCoV) // 11 February 2020. Архивиран от оригинала на 11 February 2020. Посетен на 25 February 2020. (на английски)
  5. ↑ CoV2020 // Архивиран от оригинала на 12 January 2020. Посетен на 12 January 2020. (на английски)
  6. ↑ WHO Director-General's opening remarks at the media briefing on COVID-19 - 11 March 2020 // 11 March 2020. Посетен на 12 March 2020.
  7. ↑ W.H.O. Declares Global Emergency as Wuhan Coronavirus Spreads // 30 January 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 30 January 2020.
  8. ↑ а б в Chan, Jasper Fuk-Woo и др. A familial cluster of pneumonia associated with the 2019 novel coronavirus indicating person-to-person transmission: a study of a family cluster // The Lancet 0. 24 January 2020. DOI:10.1016/S0140-6736(20)30154-9.
  9. ↑ US push to include 'Wuhan virus' language in G7 joint statement fractures alliance // 26 March 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 2 April 2020.
  10. ↑ Wuhan virus sees Olympic football qualifiers moved // 22 January 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 29 March 2020.
  11. ↑ How Does Wuhan Coronavirus Compare with MERS, SARS and the Common Cold? // 22 January 2020. Архивиран от оригинала на 2 February 2020. Посетен на 3 February 2020. (на английски)
  12. ↑ What you need to know about the Wuhan coronavirus // Nature. 24 January 2020. DOI:10.1038/d41586-020-00209-y. (на английски)
  13. ↑ GOP lawmakers continue to use 'Wuhan virus' or 'Chinese coronavirus' // NBC News, 12 March 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 19 March 2020.
  14. ↑ How the new coronavirus will finally get a proper name // BBC News. 5 February 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 6 February 2020.
  15. ↑ Why won't the WHO call the coronavirus by its name, SARS-CoV-2? // Quartz. 18 March 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 26 March 2020.
  16. ↑ Naming the coronavirus disease (COVID-2019) and the virus that causes it // World Health Organization. Архивиран от оригинала на 28 February 2020. Посетен на 24 February 2020. From a risk communications perspective, using the name SARS can have unintended consequences in terms of creating unnecessary fear for some populations.... For that reason and others, WHO has begun referring to the virus as the virus responsible for COVID-19 or the COVID-19 virus when communicating with the public. Neither of these designations are [sic] intended as replacements for the official name of the virus as agreed by the ICTV. (на английски)
  17. ↑ We Spoke to Six Americans with Coronavirus // 4 March 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 16 March 2020.
  18. ↑ а б A pneumonia outbreak associated with a new coronavirus of probable bat origin // Nature 579 (7798). February 2020. DOI:10.1038/s41586-020-2012-7. p. 270–273. (на английски)
  19. ↑ Another Decade, Another Coronavirus // The New England Journal of Medicine 382 (8). February 2020. DOI:10.1056/NEJMe2001126. p. 760–762. (на английски)
  20. ↑ The 2019-new coronavirus epidemic: Evidence for virus evolution // Journal of Medical Virology 92 (4). April 2020. DOI:10.1002/jmv.25688. p. 455–459. (на английски)
  21. ↑ Coronavirus: From bats to pangolins, how do viruses reach us? // Deutsche Welle, 7 February 2020. Посетен на 13 March 2020.
  22. ↑ а б в Cohen, Jon. Wuhan seafood market may not be source of novel virus spreading globally // Science. January 2020. DOI:10.1126/science.abb0611.
  23. ↑ Q&A on coronaviruses (COVID-19) // World Health Organization (WHO). 11 February 2020. Архивиран от оригинала на 20 January 2020. Посетен на 24 February 2020. (на английски)
  24. ↑ How COVID-19 Spreads // 27 January 2020. Архивиран от оригинала на 28 January 2020. Посетен на 29 January 2020. (на английски)
  25. ↑ Functional assessment of cell entry and receptor usage for SARS-CoV-2 and other lineage B betacoronaviruses // Nature Microbiology 5 (4). February 2020. DOI:10.1038/s41564-020-0688-y. p. 562–569. (на английски)
  26. ↑ SARS-CoV-2 Cell Entry Depends on ACE2 and TMPRSS2 and Is Blocked by a Clinically Proven Protease Inhibitor // Cell 181. 16 April 2020. DOI:10.1016/j.cell.2020.02.052. p. 1–10. (на английски)
  27. ↑ ACE2 ангиотензин I конвертиращ ензим 2 [ Homo sapiens (човек)] // актуализиран 3 май-2020.
  28. ↑ WHO | Novel Coronavirus – China // WHO. Посетен на 2020-02-01.
  29. ↑ а б в Operations Dashboard for ArcGIS // gisanddata.maps.arcgis.com. Посетен на 2020-02-02.
  30. ↑ Rothe, Camilla. Transmission of 2019-nCoV Infection from an Asymptomatic Contact in Germany // NEJM. 2020. DOI:10.1056/NEJMc2001468. с. Correspondence to the Editor Page.
  31. ↑ The Coronavirus Is Now Infecting More People Outside China // Wired. 30 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
  32. ↑ Khalik, Salma. Coronavirus: Singapore reports first cases of local transmission; 4 out of 6 new cases did not travel to China // 4 February 2020. Посетен на 5 February 2020.
  33. ↑ Coronavirus declared global health emergency // BBC News Online. Посетен на 30 January 2020.
  34. ↑ Wee, Sui-Lee. W.H.O. Declares Global Emergency as Wuhan Coronavirus Spreads // 30 January 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 30 January 2020.
  35. ↑ Statement on the second meeting of the International Health Regulations (2005) Emergency Committee regarding the outbreak of novel coronavirus (2019-nCoV) // World Health Organization (WHO). Посетен на 30 January 2020.
  36. ↑ Novel Coronavirus (2019-nCoV) situation reports no.8 // www.who.int. Посетен на 2020-02-01. (на английски)
  37. ↑ Germany confirms seventh coronavirus case // Reuters. February 2020. Посетен на 2020-02-02.
  38. ↑ Limited data on coronavirus may be skewing assumptions about severity // STAT. Посетен на 2020-02-01. (на английски)
  39. ↑ Sparrow, Annie. How China's Coronavirus Is Spreading—and How to Stop It // Foreign Policy. Посетен на 2020-02-02. (на английски)
  40. ↑ Wuhan Coronavirus Death Rate – Worldometer // www.worldometers.info. Посетен на 2020-02-02. (на английски)
  41. ↑ Wang, Chen и др. A novel coronavirus outbreak of global health concern // The Lancet. 2020-01-24. DOI:10.1016/S0140-6736(20)30185-9. с. S0140673620301859. Архивиран от оригинала на 2 February 2020. Посетен на 2 February 2020.
  42. ↑ WHOが"致死率３％程度" 専門家「今後 注意が必要」 // NHK, 24 January 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 3 February 2020.
  43. ↑ news.bnt.bg
  44. ↑ www.mh.government.bg
  45. ↑ nova.bg
  46. ↑ nova.bg
  47. ↑ e-zdravey.com
  48. ↑ „Timeline: coronavirus epidemic“. 23 January 2020. Посетен на 3 март 2020 г.
  49. ↑ How does coronavirus spread? // NBC News. Посетен на 29 January 2020.
  50. ↑ Transmission of Novel Coronavirus (2019-nCoV) | CDC // www.cdc.gov. Посетен на 29 January 2020.
  51. ↑ Holshue, Michelle L. и др. First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States // New England Journal of Medicine. 2020-01-31. DOI:10.1056/NEJMoa2001191. с. NEJMoa2001191.
  52. ↑ Kupferschmidt, Kai. Study claiming new coronavirus can be transmitted by people without symptoms was flawed // Science. Посетен на 5 February 2020.
  53. ↑ Milligan, Gregg N., Barrett, Alan D. T. Vaccinology: an essential guide. Chichester, West Sussex, Wiley Blackwell, 2015. ISBN 978-1-118-63652-7. OCLC 881386962. с. 310.
  54. ↑ The Deceptively Simple Number Sparking Coronavirus Fears // The Atlantic. Посетен на 29 January 2020.
  55. ↑ Li, Qun и др. Early Transmission Dynamics in Wuhan, China, of Novel Coronavirus–Infected Pneumonia // New England Journal of Medicine. 29 January 2020. DOI:10.1056/NEJMoa2001316.
  56. ↑ Riou, Julien и др. Pattern of early human-to-human transmission of Wuhan 2019 novel coronavirus (2019-nCoV), December 2019 to January 2020 // Eurosurveillance 25 (4). 2020. DOI:10.2807/1560-7917.ES.2020.25.4.2000058.
  57. ↑ Liu, Tao и др. Transmission dynamics of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) // bioRxiv. 25 January 2020. DOI:10.1101/2020.01.25.919787. с. 2020.01.25.919787.
  58. ↑ Read, Jonathan M. и др. Novel coronavirus 2019-nCoV: early estimation of epidemiological parameters and epidemic predictions // MedRxiv. 28 January 2020. DOI:10.1101/2020.01.23.20018549. с. 2020.01.23.20018549.
  59. ↑ Saey, Tina Hesman. How the new coronavirus stacks up against SARS and MERS // Science News. Посетен на 3 February 2020.
  60. ↑ Дора Маринова, Клиничен център по белодробни болести, Медицински университет–София. Острата интерстициална пневмония – дълго пренебрегвана // Брой № 3 (46) / юни 2018, Идиопатични интерстициални пневмонии.
  61. ↑ Николай Киров. Какво е цитокинова буря, как убива коронавирусът // 5 април 2020, 22:16, oбновена на 8 април 2020.
  62. ↑ Myers, Steven Lee. China's Omnivorous Markets Are in the Eye of a Lethal Outbreak Once Again // The New York Times. 25 January 2020. Архивиран от оригинала.
  63. ↑ Eschner, Kat. We're still not sure where the Wuhan coronavirus really came from // Popular Science. Посетен на 2020-01-30.
  64. ↑ Benvenuto, Domenico и др. The 2019 new Coronavirus epidemic: evidence for virus evolution // bioRxiv. 2020. DOI:10.1101/2020.01.24.915157. с. 2020.01.24.915157.
  65. ↑ Wuhan Institue of Virology. Discovery of a novel coronavirus associated with the recent pneumonia outbreak in humans and its potential bat origin // bioRxiv. 23 January 2020. DOI:10.1101/2020.01.22.914952v2. с. 2020.01.22.914952. Посетен на 24 January 2020. (BetaCoV/bat/Yunnan/RaTG13/2013; available on GISAID)
  66. ↑ Bat coronavirus isolate RaTG13, complete genome // {{{journal}}}. NCBI, 29 Jan 2020.
  67. ↑ Real-time tracking of influenza A/H3N2 evolution using data from GISAID // nextstrain.org.
  68. ↑ проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. и др. Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция (pdf) // . София, ЦОРХВ при МЗХГ на Република България, 08 2021. DOI:10.5281/zenodo.5159047. Посетен на 07.10.2021 г.
  69. ↑ Zhu, Na и др. A Novel Coronavirus from Patients with Pneumonia in China, 2019 // New England Journal of Medicine 0. United States, 24 January 2020. DOI:10.1056/NEJMoa2001017.
  70. ↑ Phylogeny of SARS-like betacoronaviruses // nextstrain. Посетен на 18 January 2020.
  71. ↑ а б CoV2020 // platform.gisaid.org. Посетен на 12 January 2020.
  72. ↑ Initial genome release of novel coronavirus // Virological. Посетен на 12 January 2020.
  73. ↑ Wuhan seafood market pneumonia virus isolate Wuhan-Hu-1, complete genome // National Center for Biotechnology Information. United States, National Institutes of Health, 17 January 2020.
  74. ↑ Bedford, Trevor. Genomic epidemiology of novel coronavirus (nCoV) using data generated by Fudan University, China CDC, Chinese Academy of Medical Sciences, Chinese Academy of Sciences, Zhejiang Provincial Center for Disease Control and Prevention and the Thai National Institute of Health shared via GISAID // nextstrain.org. Посетен на 26 January 2020.
  75. ↑ China CDC developing novel coronavirus vaccine // Xinhua. Архивиран от оригинала на 2020-01-26. Посетен на 28 January 2020.
  76. ↑ Chinese scientists race to develop vaccine as coronavirus death toll jumps // SCMP. Посетен на 28 January 2020.
  77. ↑ Cheung, Elizabeth. Hong Kong researchers have developed coronavirus vaccine, expert reveals // South China Morning Post. 28 January 2020. Архивиран от оригинала. Посетен на 28 January 2020.
  78. ↑ Cheung, Elizabeth. China coronavirus: Hong Kong researchers have already developed vaccine but need time to test it, expert reveals // South China Morning Post. Посетен на 1 February 2020. (на английски)
  79. ↑ Mazumdar, Tulip. Coronavirus: Scientists race to develop a vaccine // BBC News. Посетен на 2020-02-03. (на британски английски)
  80. ↑ Saskatchewan lab joins global effort to develop coronavirus vaccine // ca.news.yahoo.com. Архивиран от оригинала на 2020-01-26. Посетен на 25 January 2020.
  81. ↑ Burley, Kay. "To get the vaccine into human studies would be about £1,500,000...to move it beyond that depends on how big the epidemic is." Imperial College's Prof Robin Shattock discusses the rush to develop a vaccine for coronavirus. JM #KayBurleypic.twitter.com/Pj1YABMufZ // @KayBurley. Посетен на 2020-01-30.
  82. ↑ Taylor-Coleman, Jasmine. How the new coronavirus will finally get a proper name // BBC, 5 February 2020. Посетен на 6 February 2020.

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Novel_coronavirus_(2019-nCoV) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=SARS-CoV-2&oldid=12109397“.